Правителство на Пенчо Златев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване
Ред 1: Ред 1:
'''Правителство на Пенчо Златев''' е петдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 21 от [[22 януари]] [[1935]] г.<ref name="Gazette">Указ № 21 от 22 януари 1935 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[21 април]] [[1935]] г., след което е наследено от [[Правителство на Андрей Тошев|правителството на Андрей Тошев]].
'''Правителство на Пенчо Златев''' е петдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 21 от [[22 януари]] [[1935]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[21 април]] [[1935]] г., след което е наследено от [[Правителство на Андрей Тошев|правителството на Андрей Тошев]]<ref name="Encyclopedy"/>.


== Политика ==
== Политика ==
Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар [[Борис III]] и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в странта ще доведе до участието на [[България]] във войната и до нова [[Национални катастрофи|национална катестрофа]].
Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар [[Борис III]] и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в странта ще доведе до участието на [[България]] във войната и до нова [[Национални катастрофи|национална катестрофа]]<ref name="Encyclopedy"/>.


Поемайки власта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на [[Великите сили]], да осъществи националното обединение.
Поемайки власта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на [[Великите сили]], да осъществи националното обединение<ref name="Encyclopedy"/>.


== Съставяне ==
== Съставяне ==
Ред 10: Ред 10:


=== Кабинет ===
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 7 министри.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 182-184 ISBN 954-528-790-X</ref>.
Сформира се от следните 7 министри.<ref name="Encyclopedy">{{цураков|182-184}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Пенчо Златев]]||военен}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Пенчо Златев]]||военен}}
Ред 29: Ред 29:
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Любен Диков]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Любен Диков]]||}}
{{министър2 край}}
{{министър2 край}}

== Събития ==


== Литература ==
== Литература ==
* {{ташев}}
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = | year = 2007 г | title = „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време“ | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 12:33, 26 август 2015

Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев[2].

Политика

Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в странта ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катестрофа[2].

Поемайки власта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение[2].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от политически дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и гражански експерти.

Кабинет

Сформира се от следните 7 министри.[2].

министерство име партия
министър-председател Пенчо Златев военен
външни работи и изповедания Константин Батолов безпартиен
вътрешни работи и народно здраве Крум Колев военен
народно просвещение Тодор Радев военен
финанси Михаил Календеров (упр.) безпартиен
правосъдие Михаил Календеров безпартиен
война Пенчо Златев военен
народно стопанство Янаки Моллов безпартиен
съобщения Никола Захариев Звено

Промени в кабинета

от 29 януари 1935

министерство име партия
финанси Михаил Календеров безпартиен
правосъдие Любен Диков безпартиен

Литература

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Бележки

  1. ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182-184.