Христо Ампов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-дата = [[30 март]] [[1896]] |
| роден-дата = [[30 март]] [[1896]] |
||
| роден-място = [[Дойран]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Дойран]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[3 септември]] [[1982]]<ref> |
| починал-дата = [[3 септември]] [[1982]]<ref name="ГУАМС 23">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=23 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref> |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 17:49, 26 август 2015
| Христо Ампов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
Христо Динев Ампов с псевдоним Есмералдо[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Биография
Христо Ампов е роден в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Получава основно образование в родния си град, а през 1913 година завършва българската мъжка гимназия в Солун. По време на Междусъюзническата война е доброволец милиционер в Дойран. След войната Дойран остава в Сърбия и семейството му се премества в останалата в България Струмица. През 1914 година Христо Ампов записва математика в Софийския университет, където по-късно става член на Македонското студентско дружество. Мобилизиран е и през Първата световна война служи в 14-а дружина в Горна Джумая като завършва 4 месечен курс в ШЗО. Сражава се в битката при Яребична и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с Йосиф Кондов и Георги Попхристов.
По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.[4] Ампов е част от групата национал-революционери около Георги Занков и Павел Шатев, която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на Симеон Кавракиров през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.
През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, Петър Карчев, Михаил Шкартов и Йосиф Кондов.[5][6] Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[7] Работи в картонена фабрика и Промкобината за циклостил в Сливница. През 1978 година предава свои архиви в Централния държавен исторически архив, които са свързани с борбата му срещу фалшификациите на македонската историография. Ампов умира на 3 септември 1982 година в София[8].
Бележки
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 23. Посетен на 2015-08-25.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 42.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133-139, 168.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.
- ↑ ДАА, Фонд № 1951К, оп.1
