Витиня: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Геообект |
|||
{{coord|42|46|55|N|23|47|58|E|type:pass_region:BG|display=title}} |
|||
|име = Витиня (Чурешки проход) |
|||
|карта1-име = България |
|||
|карта1-описание= Витиня |
|||
|гш-градуси = 42 |
|||
|гш-минути = 46 |
|||
|гш-секунди = 55 |
|||
|гд-градуси = 23 |
|||
|гд-минути = 47 |
|||
|гд-секунди = 58 |
|||
|текст под координатите = |
|||
|надм-височина = 965 |
|||
|надм-височина-бележка = |
|||
|тип=[[проход]] |
|||
| друго1-тип = държава |
|||
| друго1-инфо = [[България]] |
|||
| друго2-тип = планина |
|||
| друго2-инфо = [[Мургаш]]<br>[[Стара планина|Западна Стара планина]] |
|||
}} |
|||
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]] |
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]] |
||
'''Витиня''' (или ''Чурешки проход'') е планински [[проход]] (седловина) в най-източната част на планината [[Мургаш]] (част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в общини [[Община Елин Пелин|Елин Пелин]], [[Община Горна Малина|Горна Малина]] и [[Община Ботевград|Ботевград]], [[Софийска област]]. |
'''Витиня''' (или ''Чурешки проход'') е планински [[проход]] (седловина) в най-източната част на планината [[Мургаш]] (част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в общини [[Община Елин Пелин|Елин Пелин]], [[Община Горна Малина|Горна Малина]] и [[Община Ботевград|Ботевград]], [[Софийска област]]. |
||
Версия от 13:05, 28 август 2015
| Витиня (Чурешки проход) | |
|---|---|
  Витиня (Чурешки проход) Витиня | |
| Г. К.: 42° 46' 55'' N, 23° 47' 58'' E | |
| Тип на обекта: | проход |
| Данни | |
| Надм. височина: | 965 m |
| държава: | България |
| планина: | Мургаш Западна Стара планина |
Витиня (или Чурешки проход) е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.
Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - 965 м.
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река Бебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. [1], който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като дотогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.
През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин - София - ГКПП Кулата - Промахон.
От края на 1970-те години на 20 в. успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“, която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня" (първият от трите тунела в посока Варна), който се състои се от две тръби със сечение 86 м2 и дължина 1125 м всяка.[2][3]. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.
Топографска карта
Източници
- ↑ Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
- ↑ Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
- ↑ Снимка на тунел Витиня
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 111-112.