Правителство на Андрей Луканов 2: Разлика между версии
| Ред 23: | Ред 23: | ||
{{министър2|[[министър на науката и висшето образование|наука и висше образование]]|[[Илия Конев]]||БСП}} |
{{министър2|[[министър на науката и висшето образование|наука и висше образование]]|[[Илия Конев]]||БСП}} |
||
{{министър2|[[министър на строителството, архитектурата и благоустройството|строителство, архитектура и благоустройство]]|[[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]]||БСП}} |
{{министър2|[[министър на строителството, архитектурата и благоустройството|строителство, архитектура и благоустройство]]|[[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]]||БСП}} |
||
{{министър2|[[министър на транспорта|транспорт]]|[[Атанас Попов (министър)|Атанас Попов]]||БСП}} |
{{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията|транспорт и съобщения]]|[[Атанас Попов (министър)|Атанас Попов]]||БСП}} |
||
{{министър2|[[министър на земеделието и хранителната промишленост|земеделие и хранителна промишленост]]|[[Тодор Пандов]]||БСП}} |
{{министър2|[[министър на земеделието и хранителната промишленост|земеделие и хранителна промишленост]]|[[Тодор Пандов]]||БСП}} |
||
{{министър2|[[министър на околната среда|околна среда]]|[[Александър Александров (лесовъд)|Александър Александров]]||БСП}} |
{{министър2|[[министър на околната среда|околна среда]]|[[Александър Александров (лесовъд)|Александър Александров]]||БСП}} |
||
Версия от 15:53, 30 август 2015
Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесето правителство на Народна република България, назначено с Решение на Великото Народно събрание от 21 септември 1990 г.[1]. Управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов[2].
Политика
След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима”.
В началото на ноември СДС изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.
В средата на ноември СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден е да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември с.г. Великото народно събрание да я гласува[3].
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и експерти.
Кабинет
Сформира се от следните 22 министри[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
- ↑ ДВ. Решение на Великото Народно събрание от 22 септември 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 77 от 25 септември 1990 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 347-350.
- ↑ Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}