Стефан Кисов: Разлика между версии
м →Бележки: подкатегория редактирано с AWB |
|||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]] |
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]] |
||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:Носители на орден „За храброст“]] |
[[Категория:Носители на орден „За храброст“]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] |
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] |
||
Версия от 18:27, 8 септември 2015
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
15 ноември 1861 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1915 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Съчинения
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885, София 1900
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание “, София 1897, (второ издание, София 1902)
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата, София 1910, 69 с.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, Илчо, Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
Бележки
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
