Буйновци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Личности
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


== География ==
== География ==

'''Село Буйновци''' се намира на 10 км южно от [[Елена]], недалеч от шосето Елена – [[Твърдица]]. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.
'''Село Буйновци''' се намира на 10 км южно от [[Елена]], недалеч от шосето Елена – [[Твърдица]]. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.


Селото има южно и източно изложение. От него се открива гледка на юг към билото на [[Стара планина]] с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.
Селото има южно и източно изложение. От него се открива гледка на юг към билото на [[Стара планина]] с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.


'''Климатът''' е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий, лятото е прохладно, зимата - мека и снежна.
'''Климатът''' е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий, лятото е прохладно, зимата – мека и снежна.


Районът е '''климатолечебен планински курорт''' и предлага възможности за екологичен, селски и ски туризъм.
Районът е '''климатолечебен планински курорт''' и предлага възможности за екологичен, селски и ски туризъм.


==История==
==История==

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук-там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.
Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук-там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – „Елова поляна“, „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието „Градището“ в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.


За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.


През 1905 год. към село Буйновци е присъединена и махалата Шоевци (Шоювци). Присъединена е и махалата Пашовци.
През 1905 г. към село Буйновци е присъединена и махалата Шоевци (Шоювци). През 1978 г. поради изселване на махалите Дараци и Пашовци, са присъединени към Босевци.<ref>Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.</ref>


==Религии==
==Религии==
Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. Както година по-рано в Марян, така и буйновчани откриват останки от по-стар храм и стари гробове. Там пък са намерени пръстени и кръстчета, което свидетелства християнското минало на с.Буйновци. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.

Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. Както година по-рано в Марян, така и буйновчани откриват останки от по-стар храм и стари гробове. Там пък са намерени пръстени и кръстчета, което свидетелства християнското минало на с.Буйновци. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.


На 20 юли 2009 г., когато честваме великоименития Божи пророк св. Илия, Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий отслужи света Литургия на храмовия празник в манастира [[„Св. пророк Илия”]], с. Буйновци, община Елена. В съслужението взеха участие архиерейският наместник на Еленска духовна околия протойерей Димитър Янков, протойерей Валентин Георгиев от Горнооряховска духовна околия, както и иподяконите Валери Тончев и Симеон Коев. По време на св. Литургия беше извършено ръкоположение за йеромонах на йеродякон Петър Коев, брат на Къпиновския манастир „Св. Никола”.
На 20 юли 2009 г., когато честваме великоименития Божи пророк св. Илия, Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий отслужи света Литургия на храмовия празник в манастира [[„Св. пророк Илия”]], с. Буйновци, община Елена. В съслужението взеха участие архиерейският наместник на Еленска духовна околия протойерей Димитър Янков, протойерей Валентин Георгиев от Горнооряховска духовна околия, както и иподяконите Валери Тончев и Симеон Коев. По време на св. Литургия беше извършено ръкоположение за йеромонах на йеродякон Петър Коев, брат на Къпиновския манастир „Св. Никола”.


==Обществени институции==
==Обществени институции==
През 1928 година е основано читалището “Свети Свети Кирил и Методий”. През 1910 е построена училищна сграда, а през 1939 година – читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до [[Съединението]] на Княжество България с [[Източна Румелия]] (1885) в селото е имало митница.

През 1928 година е основано читалището “Свети Свети Кирил и Методий”. През 1910 е построена училищна сграда, а през 1939 година - читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до [[Съединението]] на Княжество България с [[Източна Румелия]] (1885) в селото е имало митница.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==

В района се намират следните '''природни забележителности и резервати:'''
В района се намират следните '''природни забележителности и резервати:'''


* [[Марков камък]] (на около 3 км от град Елена)
* [[Марков камък]] (на около 3 км от град Елена)
* [[Водопада на река Мийковска]] в землището на мах. Христовци,
* [[Водопада на река Мийковска]] в землището на мах. Христовци,
* [[Местността Слона]], в землището на с. Тодювци.
* [[Местността Слона]], в землището на с. Тодювци.
* Резерват [[Бяла крава]] (в землището на с. Костел)
* Резерват [[Бяла крава]] (в землището на с. Костел)
* Резерват [[Хайдушки чукар]] '''(в землището на с. Буйновци)'''
* Резерват [[Хайдушки чукар]] '''(в землището на с. Буйновци)'''
* Буферни зони на резерватите [[Сини бряг и Савчов чаир]].
* Буферни зони на резерватите [[Сини бряг и Савчов чаир]].
* Връх [[Чумерна]] /1536 м./, първенецът на Елено-Твърдишката планина;
* Връх [[Чумерна]] /1536 м./, първенецът на Елено-Твърдишката планина;
* Върховете [[Острец]] и [[Симаново]].
* Върховете [[Острец]] и [[Симаново]].


От 12 юли 2007 г. броят на защитените територии, намиращи се в границите на общината, нарасна с още три. Всички те попадат в категорията '''"защитени местности"'''.
От 12 юли 2007 г. броят на защитените територии, намиращи се в границите на общината, нарасна с още три. Всички те попадат в категорията '''„защитени местности“'''.


Новообявената защитена територия'''"Марков бук"''' се намира в землището на с. '''Буйновци''' и е с площ 182 хектара.
Новообявената защитена територия'''„Марков бук“''' се намира в землището на с. '''Буйновци''' и е с площ 182 хектара.


'''"Белокравищница"''' се намира в землището на с. Костел и е с площ 226.8 хектара. Представлява буферна зона на резервата '''"Бяла крава"''', който е с площ 91 хектара. Тук се намират вековна букова гора с характерно флористично и фаунистично богатство, както и карстовите извори '''"Бяла крава"''', дали името на резервата.
'''„Белокравищница“''' се намира в землището на с. Костел и е с площ 226.8 хектара. Представлява буферна зона на резервата '''„Бяла крава“''', който е с площ 91 хектара. Тук се намират вековна букова гора с характерно флористично и фаунистично богатство, както и карстовите извори '''„Бяла крава“''', дали името на резервата.


Третата от новите защитени местности, '''"Главите",''' е разположена в землищата на еленските села Дрента и Тодювци, както и на великотърновското село Войнежа. Площта на защитената територия е 291 хектара.
Третата от новите защитени местности, '''„Главите“,''' е разположена в землищата на еленските села Дрента и Тодювци, както и на великотърновското село Войнежа. Площта на защитената територия е 291 хектара.


Има и много манастири и църкви. В околностите се намират [[Капиновският]], [[Плаковският]], [[Килифаревският]], [[Марянският]], [[Мерданският]] и др.манастири. Съхранени 147 паметника на културата, 7 от които са с национално значение: [[родната къща на Иларион Макариополски]], [[Часовниковата кула]], [[Даскалоливницата]], църквите [[Свети Никола]] и[[ Успение на Пресвета Богородица]] с камбанарията, петте [[Разсуканови къщи]] и [[Попниколовата къща]].
Има и много манастири и църкви. В околностите се намират [[Капиновският]], [[Плаковският]], [[Килифаревският]], [[Марянският]], [[Мерданският]] и др.манастири. Съхранени 147 паметника на културата, 7 от които са с национално значение: [[родната къща на Иларион Макариополски]], [[Часовниковата кула]], [[Даскалоливницата]], църквите [[Свети Никола]] и[[ Успение на Пресвета Богородица]] с камбанарията, петте [[Разсуканови къщи]] и [[Попниколовата къща]].


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Всяка година на Елин ден ([[Илинден]]) - [[2 август]] - се провежда събор на селото.
Всяка година на Елин ден ([[Илинден]]) – [[2 август]] – се провежда събор на селото.


Илинден в България се нарича денят, в който се почита [[Свети пророк Илия]], 20 юли. Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.
Илинден в България се нарича денят, в който се почита [[Свети пророк Илия]], 20 юли. Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.
Ред 73: Ред 69:
<!-- == Личности == -->
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
<!-- == Литература == -->

Личности родени в Буйновци:
Личности родени в Буйновци:
* Йордан Петков Касъров – български художник роден в Буйновци. Възпитаник на Държавното рисувално училище.


== Бележки ==
Йордан Петков Касъров - български художник роден в Буйновци. Възпитаник на Държавното рисувално училище.
<references />


<br>
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.elena.bg/ Сайт на община Елена]
* [http://www.elena.bg/ Сайт на община Елена]

Версия от 17:21, 10 септември 2015

Буйновци
Общи данни
Население55 души[1] (15 март 2024 г.)
0,974 души/km²
Землище56,843 km²
Надм. височина503 m
Пощ. код5097
Тел. код06154
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ06896
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)

Буйновци е село в Северна България. То се намира в община Елена, Област Велико Търново.

География

Село Буйновци се намира на 10 км южно от Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.

Селото има южно и източно изложение. От него се открива гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.

Климатът е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий, лятото е прохладно, зимата – мека и снежна.

Районът е климатолечебен планински курорт и предлага възможности за екологичен, селски и ски туризъм.

История

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук-там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – „Елова поляна“, „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието „Градището“ в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.

За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.

През 1905 г. към село Буйновци е присъединена и махалата Шоевци (Шоювци). През 1978 г. поради изселване на махалите Дараци и Пашовци, са присъединени към Босевци.[2]

Религии

Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. Както година по-рано в Марян, така и буйновчани откриват останки от по-стар храм и стари гробове. Там пък са намерени пръстени и кръстчета, което свидетелства християнското минало на с.Буйновци. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.

На 20 юли 2009 г., когато честваме великоименития Божи пророк св. Илия, Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий отслужи света Литургия на храмовия празник в манастира „Св. пророк Илия”, с. Буйновци, община Елена. В съслужението взеха участие архиерейският наместник на Еленска духовна околия протойерей Димитър Янков, протойерей Валентин Георгиев от Горнооряховска духовна околия, както и иподяконите Валери Тончев и Симеон Коев. По време на св. Литургия беше извършено ръкоположение за йеромонах на йеродякон Петър Коев, брат на Къпиновския манастир „Св. Никола”.

Обществени институции

През 1928 година е основано читалището “Свети Свети Кирил и Методий”. През 1910 е построена училищна сграда, а през 1939 година – читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница.

Културни и природни забележителности

В района се намират следните природни забележителности и резервати:

От 12 юли 2007 г. броят на защитените територии, намиращи се в границите на общината, нарасна с още три. Всички те попадат в категорията „защитени местности“.

Новообявената защитена територия„Марков бук“ се намира в землището на с. Буйновци и е с площ 182 хектара.

„Белокравищница“ се намира в землището на с. Костел и е с площ 226.8 хектара. Представлява буферна зона на резервата „Бяла крава“, който е с площ 91 хектара. Тук се намират вековна букова гора с характерно флористично и фаунистично богатство, както и карстовите извори „Бяла крава“, дали името на резервата.

Третата от новите защитени местности, „Главите“, е разположена в землищата на еленските села Дрента и Тодювци, както и на великотърновското село Войнежа. Площта на защитената територия е 291 хектара.

Има и много манастири и църкви. В околностите се намират Капиновският, Плаковският, Килифаревският, Марянският, Мерданският и др.манастири. Съхранени 147 паметника на културата, 7 от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите Свети Никола иУспение на Пресвета Богородица с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща.

Редовни събития

Всяка година на Елин ден (Илинден) – 2 август – се провежда събор на селото.

Илинден в България се нарича денят, в който се почита Свети пророк Илия, 20 юли. Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания, ако този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките.

Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

Личности родени в Буйновци:

  • Йордан Петков Касъров – български художник роден в Буйновци. Възпитаник на Държавното рисувално училище.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.

Външни препратки