Премахване на крепостничеството

худ. Борис Кустодиев - «Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)». Картина от 1907 г.

Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което се сдобива с името "Освободител".

На 3 март (19 февруари стар стил) 1861 г. император Александър ІІ издава “Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит”, както и с “Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости”.

Предистория на крепостните отношения в Русия

Първият руски цар Иван Грозни през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един феод в друг. Крепостното право като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със “Съборно уложение” от 1649 г.

Крепостната руска система, по-известна само като крепостничество, е най-уязвима за революционни движения. Не случайно, декабристите издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на Екатерина Велика страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в Кримската война изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за индустриализацията на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.

Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовия селски протест срещу него след Кримската война, когато има недостиг на работна ръка заради мобилизацията на крепостните в наборната руска армия.

Последствия

В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната руско-японска война, с последвалата я първа руска революция.

След идването на болшевиките на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „Декрет за земята”, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства - с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.

Външни препратки

• 19.2.1861 г: Император Александър ІІ отменя крепостничеството и е наречен „Освободител”
• 19.2.1861 г: Манифест «О всемилостивейшем даровании крепостным людям прав состояния свободных сельских обывателей и об устройстве их быта»