Министерство на културата на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11: Ред 11:


== Структура ==
== Структура ==
[[File:Ministry of Culture in Sofia 2012 IMG 1711.jpg|мини|Входа на сградата към Министерството на културата, 2012 г.]]
[[File:Ministry of Culture in Sofia 2012 IMG 1711.jpg|мини|Входът на сградата към Министерството на културата, 2012 г.]]
Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура:
Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура:
* Дирекция „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“
* Дирекция „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“

Версия от 08:42, 13 септември 2015

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна Република България (1954-1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История

Министерството на културата води началото си от основаното през 1944 година Министерство на информацията и изкуствата (МИИ). То е създадена като предшественик на Министерство на пропагандата и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи информацията и изкуствата във военновременните условия. Министерството е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър.[1]

За първи път се създава на 6 февруари 1954 г., след разделяне на Комитета за наука, изкуство и култура на Министерство на културата (МК) и Министерство на народната просвета, което съществува до 1 февруари 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата (с Указ № 59). През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура (КИК), а през 1977 – в Комитет за култура (КК). На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата (МК), което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата (на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България). С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. От 23 февруари 2005 г. МК поема ресора на туризма от Министерството на икономиката и се преструктурира в Министерство на културата и туризма (МКТ).

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново става Министерство на културата (МК).[2]

Структура

Входът на сградата към Министерството на културата, 2012 г.

Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура:

  • Дирекция „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“
  • Дирекция „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“
  • Специализирана администрация
    • Дирекция „Театър, вариететно и цирково изкуство“
    • Дирекция „Музика и танц“
    • Дирекция „Книга и библиотечно дело“
    • Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“
    • Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
    • Дирекция „Регионални културни дейности“
    • Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Авторско право и сродните му права“
    • Дирекция „Правна и управление на собствеността“.

Ръководство

Външни препратки

Литература

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106-107.

Бележки

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79-80.
  2. МК. Институционалните промени в системата на управление на културата на сайта на Министерски съвет.