Министерство на съобщенията на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Министерството на съобщенията''' (МС) е министерство в България, съществувало в пер...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Министерството на съобщенията''' (МС) е [[ |
'''Министерството на съобщенията''' (МС) е [[българия|българска]] [[държавна институция]], съществувалa в периода 1934–1935 година. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== Виж също == |
== Виж също == |
||
* [[министър на обществените сгради, |
* [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] |
||
* [[министър на железниците, пощите и телеграфите|Министерство на железниците, пощите и телеграфите]] |
* [[министър на железниците, пощите и телеграфите|Министерство на железниците, пощите и телеграфите]] |
||
Версия от 12:55, 13 септември 2015
Министерството на съобщенията (МС) е българска държавна институция, съществувалa в периода 1934–1935 година.
История
Министерство на съобщенията е създадено с изменение на конституцията от 19 май 1934 г., с закриване на старите – Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите. На 21 април 1935 г. МНС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.
Министри
Министър на народното стопанство (1934–1935)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
51 | Никола Захариев | 19 май 1934 – 22 януари 1935 | Звено | |
52 | Никола Захариев | 22 януари 1935 – 21 април 1935 | Звено | |
53 | Тодор Кожухаров | 21 април 1935 – 21 април 1935 | безпартиен |
Виж също
- Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството
- Министерство на железниците, пощите и телеграфите
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
|