В очакване на Годо: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Шаблон:Книга-мъниче → Шаблон:Литература-мъниче |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
* [http://chetohche.blog.bg/novini/2014/02/27/v-ochakvane-na-kraiat-na-krizata.1242751/ В очакване на краят на кризата] - Годо е Гого и Диди, а момчетата - са политиците от левия и десният спектър на политиката. |
* [http://chetohche.blog.bg/novini/2014/02/27/v-ochakvane-na-kraiat-na-krizata.1242751/ В очакване на краят на кризата] - Годо е Гого и Диди, а момчетата - са политиците от левия и десният спектър на политиката. |
||
{{театър-мъниче}} |
{{театър-мъниче}} |
||
{{ |
{{Литература-мъниче}} |
||
[[Категория:Френски пиеси]] |
[[Категория:Френски пиеси]] |
||
Версия от 14:10, 22 септември 2015
В очакване на Годо (Шаблон:Lang-fr) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.
Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.
На български език пиесaта е преведена през 1980 г.[1] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[2]. Най-новата й постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[3]
Описание
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
Тълкувания
В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за рзбиране, а само е отричал натрапваните тълкования, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[4].
Бележки
- ↑ Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Нар. култура, 1980.
- ↑ В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на Българската Армия (София).
- ↑ Обява на Сатиричния театър
- ↑ Обстойна библиография на фр. и англ. [1]
Вижте също
Външни препратки
- В очакване на краят на кризата - Годо е Гого и Диди, а момчетата - са политиците от левия и десният спектър на политиката.