Наутилуси

Вижте пояснителната страница за други значения на Наутилуси.

---

   Шаблон:Таксо класификация начало
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксо класификация край

Шаблон:Таксо таксони Шаблон:Таксо край Наутилус (от гръцки - "моряк, мореплавател") е обичайното име на морските същества от семейство главоноги Nautilidae, единственото семейство на подред Nautilina. То обхваща 6 много сходни вида в два рода, типов за които е родът Наутилус.

Оставайки относително непроменени в течение на милиони години, наутилусите са единствените оцелели представители на подклас Nautiloidea и заради това понякога биват наричани "живи изкопаеми".

Името "наутилус" първоначално се е отнасяло за аргонавта, тъй като се твърдяло, че те използват двете си дископодобни пипала като платна (Аристотел, Historia Animalium 622b).

Описание

По общите си черти наутилусът е подобен на другите главоноги, с добре развити глава и пипала. Характерно за наутилусите е, че имат повече пипала от останалите главоноги - броят им достига до 90. Оформени са в два кръга и за разлика от пипалата на други главоноги са недиференцирани (няма специализирани пипала) и (не?) могат да се прибират. Радулата е широка и на нея добре се отличават девет зъба. Наутилусът има два чифта хриле.

Nautilus pompilius е най-едрият вид в рода. Една от разновидностите му от западна Австралия може да достигне до 268 mm в диаметър. Въпреки това, болшинството от другите наутилуси рядко надвишават 20 сантиметра. Nautilus macromphalus е най-малкият вид, с обичаен размер от 16 cm.

Черупката

Черупки на наутилуси: N. macromphalus (ляво), A. scrobiculatus (по средата), N. pompilius (дясно)

Наутилусите са единствените главоноги, които имат външна черупка. Животното може напълно да се скрие в нея, затваряйки единствения отвор с кожеста качулка, съставена от две специално нагънати пипала. Черупката е спирално навита, калциева, покрита отвътре със седеф и устойчива на налягане (имплодира при дълбочина над 800 метра). Съставена е от два слоя: външният е матово бял, докато вътрешният е блестящо иридесцентен. Най-вътрешната част от черупката е синьо-сива, със перлен блясък.

Вътрешността на черупката е разделена на няколко кухини, наречени камери. Растейки, наутилусът се премества напред и запечатва последната камера с нова преграда. Така животното живее само в последната, отворена камера. Броят камери се увеличава от около четири в момента на излюпването до 30 и повече при възрастните индивиди.

Оцветяването на черупката помага на наутилуса да остане незабелязан във водата. Погледната отгоре, черупката е с по-тъмен цвят, нашарена на неправилни райета, което я кара да се слива с мрака в дълбочината. В обратния случай, дънната част на черупката е почти изцяло бяла, като по този начин наутилусът става неразличим на фона на по-светлите води до повърхността на водата.

Черупката на наутилуса е един от най-добрите примери за логаритмична спирала в природата.

• 
  Черупка на наутилус, погледната отгоре
• 
  Същата черупка, погледаната отдолу
• 
  Разрез на черупката, показваща как камерите оформят логаритмична спирала

Хранене и осезателна система

Наутилусите са хищници и се хранят предимно със скариди, малки риби и ракообразни, улавяни с пипалата. За разлика от други главоноги, наутилусите нямат добро зрение; строежът на очите им е добре развит, но в него липсва твърда леща. Вместо това наутилусите имат малка дупка (подобна на тази в камера обскура), през която водата преминава свободно. Счита се, че вместо зрение животното използва обоняние за да си намира храна и потенциални партньори.

Вижте също

• Латимерия, друго животно, считано за "живо изкопаемо"