Георги Мишев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Мемоаристи
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Дрг → Шаблон:Дата на раждане и години
Ред 5: Ред 5:
| описание =
| описание =
| псевдоним =
| псевдоним =
| дата на раждане = {{дрг|1935|11|03|1}}
| дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1935|11|03|1}}
| място на раждане = [[Йоглав]], [[Царство България]]
| място на раждане = [[Йоглав]], [[Царство България]]
| дата на смърт =
| дата на смърт =

Версия от 18:31, 22 септември 2015

Георги Мишев
Роден3 ноември 1935 г. (1935-11-03) (88 г.)
Професиясценарист, писател, редактор
Националност България
Жанрразказ, роман, сценарий, очерк
Известни творби„Матриархат“
„Вилна зона“
„Селянинът с колелото“
„Дами канят“
НаградиЗлатен ланец“ (1998)[1]
„Петко Р. Славейков“ (2003)
Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
„Константин Константинов“ (2013)
„Райко Алексиев“ (2014)
ДецаМихаил Вешим
Подпис
Уебсайт

Георги Мишев в Общомедия

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор.

Биография

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).

В периода 1958-1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.

Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967-1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).

Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII-мо Велико народно събрание (1990-1992).

Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.

Признание и награди

Библиография

  • Синеокият рибар. Разкази за В. Левски. София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
  • Две момчета и Олимпи. Малка повест. 1961
  • Осъмски разкази. 1963
  • Хлапето. Разкази за юноши. 1964
  • Адамити. Разкази. 1966
  • Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази. Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
  • Матриархат. София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, 114 с.)
  • Носачи на жалони. Повест за юноши. 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
  • Приказки по домофона. София: Български писател, 1969, 52 с.
  • Есенен панаир. Разкази и новели. София: Народна младеж, 1970, 280 с.
  • Гумена глава. Повест за деца. София: Български писател, 1971, 100 с.
  • Отдалечаване. Повест. 1973
  • Гнездото на кълвачите. Приказка. 1974
  • Вилна зона. Повест. София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
  • Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро). 1978
  • Произведено в провинцията. Новели. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
  • Бозайници. Разкази. София: Профиздат, 1982, 189 с.
  • Пъпна връв. Две повести. 1982
  • Селянинът с колелото. Избрана проза. 1985
  • Дами канят. Роман. София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
  • Майстор в храстите. Приказка за деца. 1986
  • Добър ден, господин учителю. Разкази за деца. София: Отечество, 1987, 120 с.
  • Четиво за мислещи тръстики. Разкази. 1992
  • Село край дворец. София: Балкани, 1998, 50 с.
  • Дунав мост. Роман. София: Хемус, 1999, 375 с.
  • Сламено сираче. Роман за юноши. София: Егмонт, 2004, 148 с.
  • Патриархат. София: Литературен форум, 2008, 527 с.
  • Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели. София: Сиела, 2008, 416 с.
  • Мир на страха ни. Пловдив: Хермес, 2014, 527 с.[5]

Филмография

Източници

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 59-62. ISBN 978-954-8259-84-2
  3. „Носители на Националната награда „Константин Константинов“ — 2013 г.“, Сливенски новини, 8 май 2012 г.
  4. „Георги Мишев с наградата „Райко Алексиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 март 2014 г.
  5. Откъси от „Мир на страха ни“ на Георги Мишев, Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.
  6. Геновева Димитрова, „ Фейлетонен трагизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки