Битка при Свищов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия военен конфликт → Шаблон:Военен конфликт
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокутия военен конфликт
{{Военен конфликт
| име = Битка при Свищов
| име = Битка при Свищов
| конфликт = [[Руско-турска война (1877–1878)]]
| конфликт = [[Руско-турска война (1877–1878)]]

Версия от 19:04, 22 септември 2015

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десантът при Свищов
Информация
Период15-16 юни/27 юни-28 юни 1877
МястоЗимнич-Свищов
Резултатпобеда за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия)Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и раненинеизвестни
Карта

Битката при Свищов е десант на Руската армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Битка при Свищов

Обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и др. формирования - общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при с. Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/16 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20.00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим.

Частите на първия ешелон - 12 роти от Волинския пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 01.00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващият източния фронт капитан Фок атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-ра стрелкова рота, увлича Минския пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за Свищов

генерал-майор Михаил Драгомиров
Щиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11.00 часа атакува и към 14.00 часа превзема Свищовските височини. Около 15.00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват 2 понтонни моста през Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Вижте още

Източници

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 87-88