Кутмичевица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:11, 22 септември 2015

България - Деволски комитaт - 9 и 10 век

България - Деволско при Калоян, Борил и Иван Асен

Кутмичевица е историческа българска област, заемаща територията приблизително на днешна Южна Албания.

Граници и география

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

Областта е тясно свързана с българската история, и тези земи имат висок принос в създаването и разпространението на българската писменост, старобългарски език и култура. В Белград (дн. Берат) тук са запазени мощите на българските просветители, ученици на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

Територията на областта е присъединена през 842 година към първата българска държава от кан Пресиян.

Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на държавата от войските на Василий II през 1018 година. Последният български цар на Първото българско царство Пресиян II (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук — от планината Томорица отстоява независимостта на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.

Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през 1040 и 1072 години — водени от Петър Делян и Георги Войтех. През 1203 година областта е върната в пределите на втората българска държава от Калоян. След царуването на Иван Асен II Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините 1262 - 1277 от управлението на Константин Тих, е в границите на Търновското царство. Впоследствие, и след въстанието на Ивайло, е в границите на Византия, докато Стефан Душан не присъединява Кутмичевица към основаното от него Душаново царство. След разпада на царството през 1371 година, предшествано от загубата в Чирменската битка, Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар Иван Александър - Иванина Комнина и дъщеря ѝ от Балша II - Ружа.^{[източник? (Поискан преди 3151 дни)]}

С образуването на независима албанска държава след края на Първата световна война, територията на областта е включена в състава на Албания заедно със Северен Епир.^{[източник? (Поискан преди 3151 дни)]}

Значение

На територията на Кутмичевица е образувана Дебричко — Величката епархия на БПЦ, чийто първи епископ по волята на Борис I в годините от 886 до 893, е Климент Охридски.^{[източник? (Поискан преди 3151 дни)]}

Бележки

Вижте също

Външни препратки

Портал „Македония“

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на [[държава]]та от войските на [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] през [[1018]] година. Последният български [[цар]] на Първото българско царство [[Пресиян II]] (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук&nbsp;— от [[планина]]та [[Томор]]ица отстоява [[независимост]]та на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.
-{{факт|Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години&nbsp;— водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря и&#768; от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]].|2015|9|3}}
+{{Източник|Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години&nbsp;— водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря и&#768; от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]].|2015|9|3}}
-{{факт|С образуването на независима албанска държава след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], територията на областта е включена в състава на [[Албания]] заедно със [[Северен Епир]].|2015|9|3}}
+{{Източник|С образуването на независима албанска държава след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], територията на областта е включена в състава на [[Албания]] заедно със [[Северен Епир]].|2015|9|3}}
 == Значение ==
-{{факт|На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко&nbsp;— Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].|2015|9|3}}
+{{Източник|На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко&nbsp;— Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].|2015|9|3}}
 == Бележки ==