Раковишки манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м общомедия - в другото каре де
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Флаг икона → Шаблон:Флагче
Ред 27: Ред 27:
|географска ширина = 43.8100
|географска ширина = 43.8100
|географска дължина = 22.4560
|географска дължина = 22.4560
|местонахождение = {{флаг икона|България}} [[България]]
|местонахождение = {{Флагче|България}} [[България]]
|град = [[Раковица]], [[Община Видин]]
|град = [[Раковица]], [[Община Видин]]
|площ = 51,52 [[хектар]]а
|площ = 51,52 [[хектар]]а

Версия от 20:26, 22 септември 2015

Раковишки манастир
„Света Троица“
Старата църква
Старата църква
43.7721° с. ш. 22.4188° и. д.
Раковишки манастир
„Света Троица“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение Раковица, България
Изграждане10-11 век
СтатутПаметник на културата
СъстояниеДействащ
Раковишки манастир
„Света Троица“
в Общомедия
Защитена местност
„Раковишки манастир“
43.7721° с. ш. 22.4188° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Най-близък градРаковица, Община Видин
Площ51,52 хектара
Създаден28 август 1975
УебсайтИАОС, Раковишки манастир
Раковишки манастир в Общомедия

Раковишкият манастир „Света Троица е български православен манастир.

Местоположение

Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) - по третокласен път.

История

Основан е през 10-11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Храмов празник

Защитена местност

На 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[2]

Бележки

  1. Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
  2. Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 2015-06-04.

Външни препратки