Народни песни на македонските българи: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129 |url= |accessdate=}}</ref> |
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Сборникът е издаден за втори път на български от Петър Динеков в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български писател |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> |
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български писател |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 17:17, 23 септември 2015
| „Народни песни на македонските българи“ | |
| „Народне песме македонски бугара“ | |
 корица на първото издание | |
| Автор | Стефан Веркович |
|---|---|
| Първо издание | 1860 г. Белград, Сърбия |
| Издателство | Правителствена книгопечатница |
| Оригинален език | български, сръбски |
| Жанр | етнографски |
| Следваща | „Народные песни македонских болгар“, „Южномакедонски народни приказки“ |
„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.[1] Излиза с предговор на сръбски език в 1860 година в Белград под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.[2]
Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ на Петро Безсонов.[1] Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието женски. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град Сяр от 1855 година насетне.[1] Заглавието, посвещението на княгиня Юлия Обренович, предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.[1]
- Произход на песните
| Брой песни | Селище | Околия |
|---|---|---|
| 235 | Просеник | Серско |
| 36 | Горно Броди | Серско |
| 7 | Лехово | Валовищко |
| 4 | Добринища | Разложко |
| 40 | Велешко | |
| 12 | Дебър | Дебърско |
| 1 | Крушево | Прилепско |
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.[1] Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „Български народни песни“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.[3]
Сборникът е издаден за втори път на български от Петър Динеков в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.[4]
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б в г д Динеков, Петър. Делото на Петър Веркович // LiterNet. Посетен на 2015-09-23.
- ↑ Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме. У Београду, Правителственомъ кньигопечатньомъ, 1860.
- ↑ Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 129.
- ↑ Веркович, Стефан И. Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни. София, Български писател, 1966.
