Граница на Мохоровичич: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Наука в Хърватия, ползвайки HotCat |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
[[Категория:Геоморфология]] |
[[Категория:Геоморфология]] |
||
[[Категория:Строеж на Земята]] |
[[Категория:Строеж на Земята]] |
||
[[Категория:Наука в Хърватия]] |
Версия от 12:28, 24 септември 2015
Границата на Мохоровичич е зона, която разграничава земната кора от слоя, разположен непосредствено под нея - мантията.
Характеристики
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от геоморфологичните дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Най-малка е съответно стойността ѝ при големите водни басейни; по протежение на т.нар. средноокеански хребети, границата е зона на контакт между кората и астеносферата. Като цяло, нееднаквата нейна величина може да се обясни чрез принцип, наречен изостазия.
Установяване
На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.