Градация

Градация е художествено средство в литературата, използвано основно в поезията, изградено върху изреждане на еднородни езикови части с цел да се разкрие повишаването или понижаването на чувството, емоцията. Или това са думи или словосъчетания, групиращи се в увеличаваща се или намаляваща се емоционална и смислова значимост; възходяща и низходяща.

Съобразно с гореказаното има два вида градация: възходяща (климакс) и низходяща (антиклимакс) - стилистическа и реторическа фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистически и реторически способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.

Пример за възходяща градация:

• „Едно име ново, голямо, антично...

като Термопили славно, безгранично...“

(Иван Вазов, "Опълченците на Шипка")

• „Хайдутин, майко, бунтовник,“

(Христо Ботев, "На прощаване")

• „Нещо долу ври, кипи, беснува се, гърми..."

                                                                   (Алеко Константинов, "До Чикаго и назад")

• ... и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

(Христо Ботев, "Обесването на Васил Левски")

Пример за низходяща градация:

• А тиранинът върлува

и безчести край наш роден

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен. 

(Христо Ботев, "В механата")