Сефарадски евреи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Ket (б.), към версия на Алиса Селезньова
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Терминът '''сефарад''' е употребен в [[Библия]]та и обозначава [[Иберийския полуостров]]. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като с [[Алхамбрайски декрет|декрета от Гранада]] през 1492 г. евреите са прогонени от [[Испания]], а няколко години по-късно и от [[Португалия]], сефарадският юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал след изгонването им от Иберийския полуостров, а по времето на [[Велики географски открития|Великите географски открития]] и в [[Нов свят|Новия свят]]. Онези от сефарадите които приемат [[християнство]]то по времето на [[реконкиста]]та, за да запазят [[имущество]]то си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като [[марани]]. Под страх от [[аутодафе]] след [[инквизиционен процес]], те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - [[юдаизъм|юдаизма]].
'''Сефарадските евреи''' са етническа група евреи, чийто етногенезис и начало като отделна еврейска общност се позиционира на [[Иберийския полуостров]] около II век. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като с [[Алхамбрайски декрет|декрета от Гранада]] през 1492 г. евреите са прогонени от [[Испания]]. Тъй като Османската империя предалага защита за сефарадските евреи, много от тях мигрират в [[Македония (област)|Македония]], основно в [[Солун]], понякога спирайки в Португалия и Италия. Според някои историци предлаганата защита за евреите е демографски стратегически ход на Османската империя, за да променят демографската картина на града.<ref name="Cambridge">Rosamond McKitterick, Christopher Allmand, ''The New Cambridge Medieval History'', p. 779 –</ref>


Онези от сефарадите които приемат [[християнство]]то по времето на [[реконкиста]]та, за да запазят [[имущество]]то си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като [[марани]]. Под страх от [[аутодафе]] след [[инквизиционен процес]], те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - [[юдаизъм|юдаизма]].
Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като [[ладински език (ибероромански)|ладински]]. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на [[ашкенази]]те. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на [[Османска империя|Османската империя]] попадат в един свят, доминиран предимно от [[ислям]]а. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности. Лидери на световното еврейство стават ашкеназите-евреи, населяващи Централна и Източна Европа.

Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като [[ладински език (ибероромански)|ладински]]. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на [[ашкенази]]те. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от [[ислям]]а. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности.


Появата на модерния [[ционизъм]] не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират [[ционизъм|ционизма]] като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в [[Израел]]. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.
Появата на модерния [[ционизъм]] не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират [[ционизъм|ционизма]] като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в [[Израел]]. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.

Икономическата и социална пропаст, която разделя ашкенази и сефаради, засяга практически всички области: работа, заплати, жилищно настаняване, образование и култура.

Социалните неудачи и дискриминацията на сефарадите водят и до по-високата престъпност и наркомания сред тях. Около 85% от престъпността в Израел е сефарадска.

В по-големите градове по света където са съсредоточени големи еврейски общности има по двама [[главен равин|главни равини]] - по един за всяка от двете големи еврейски общности които са устояли на асимилационния натиск през вековете.


==Виж още==
==Виж още==
* [[Изгонване на евреите от Испания]]
* [[Изгонване на евреите от Испания]]

== Бележки ==
<references />


{{Шаблон:Етнически групи в Израел}}
{{Шаблон:Етнически групи в Израел}}

Версия от 16:24, 1 октомври 2015

Сефарадските евреи са етническа група евреи, чийто етногенезис и начало като отделна еврейска общност се позиционира на Иберийския полуостров около II век. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като с декрета от Гранада през 1492 г. евреите са прогонени от Испания. Тъй като Османската империя предалага защита за сефарадските евреи, много от тях мигрират в Македония, основно в Солун, понякога спирайки в Португалия и Италия. Според някои историци предлаганата защита за евреите е демографски стратегически ход на Османската империя, за да променят демографската картина на града.[1]

Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като марани. Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като ладински. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от исляма. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.

Виж още

Бележки

  1. Rosamond McKitterick, Christopher Allmand, The New Cambridge Medieval History, p. 779 –

Шаблон:Юдаизъм-мъниче