Мочурица: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Река инфо с Шаблон:Река |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| устие-ширина = |
| устие-ширина = |
||
| път = |
| път = |
||
| карта |
| карта = България Област Сливен |
||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
}} |
}} |
Версия от 09:56, 4 октомври 2015
Мочурица | |
Река Мочурица | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Сливен Община Котел Област Бургас Община Сунгурларе Община Карнобат Област Ямбол Община Стралджа Община Тунджа Община Ямбол |
Дължина | 86 km |
Водосб. басейн | 1278 km² |
Отток | 2,7 m³/s |
Начало | |
Място | Стидовска планина Стара планина във военния полигон "Ново село" |
Координати | |
Надм. височина | 561 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Тунджа → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 128 m |
Мочурица е река в Южна България, област Сливен, община Котел, Бургас, общини Сунгурларе и Карнобат и Ямбол, общини Стралджа, Тунджа и Ямбол ляв приток на Тунджа. Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 38-мо място сред реките на България. Река Мочурица е най-големият приток на Тунджа.
Река Мочурица извира на 561 м н.в. от южните склонове на Стидовска планина в Стара планина, в района на военния полигон "Ново село". По цялото си протежение тече през равнинен терен в широка долина с голяма заливна тераса и малък надлъжен наклон от 1,4‰. В горното си течение пресича от запад на изток Сунгурларското поле, като постепено завива на юг, а западно от град Карнобат посоката ѝ става югоизточна и образува къс пролом между планинския рид Терзийски баир на запад и възвишението Хисар на изток. След пролома надлъжният ѝ наклон става още по-малък и в долината и се появяват заблатени участъци и високи подпочвени води, откъдето идва и името на реката. Влива отляво в река Тунджа на 128 м н.в., в северната промишлена зона на град Ямбол.
Площта на водосборния басейн на реката е 1278 km2, което представлява 15,16% от водосборния басейн на Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Дордере
- → Коджадере
- → Анадере
- ← Корлийска река
- ← Азмака
- → Кавашка река
- ← Мараш (най-голям приток)
- → Търновска река
- → Селската река
Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум от февруари до май и минимум от юли до ноември. Среден годишен отток при село Воденичане 2,7 m3/s.
По течението на реката са разположени 11 населени места, в т.ч. 1 град и 10 села:
- Община Стралджа — Маленово, Палаузово, Воденичане, Чарда;
- Община Тунджа — няма населени места;
- Община Ямбол — Ямбол.
Поради равнинния характер на терена през който протича реката водите и масово се използват за напояване за обширните земеделски земи в долината ѝ.
Почти по цялото си протежение коритото на реката е коригирано с водозащитни диги, въпреки това много често (последно през февруари 2010 г.) при бързо снеготопене или поройни дъждове Мочурица скъсва ограждищите я диги и причинява наводнения на земеделски земи и населени места [1][2].
По долината на реката на протежение от 11,9 км преминава и участък (от град Сунгурларе до село Мъдрино) от третокласен път № 705 от Държавната пътна мрежа Бероново — Сунгурларе — Мъдрино.
По долината на реката, от Карнобат до Ямбол преминава участък от трасето на жп линията София — Бургас.
По долината на реката преминава и участъка от Ямбол до Карнобат на автомагистрала "Тракия".
Територията около реката е обявена за защитена зона по Натура 2000.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 325. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581