Генерична търговска марка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:15, 20 ноември 2006

Генеричната марка е запазена търговска марка (бренд), с която в резултат на придобита широка популярност често в разговорната реч се реферира към конкретен вид продукт или услуга. Една търговска марка се превръща в генерична тогава, когато с нея започне да се обозначава цяла продуктова категория, дори и когато конкретният продукт е на конкурентна на носителя на генеричната марка компания.

За да се превърне една търговска марка в генерична, тя трябва да заеме място в съзнанието на достатъчно голяма група от обществото. Това е възможно например в условията на чувствителен (макар и възможно само временен) пазарен монопол на тази марка в съответната продуктова категория. Често в генерични се превръщат марките на първите продукти от дадена нова пазарна ниша. Често наименованията на генеричните марки стават причина в езика да се появят техни производни думи от други части на речта.

Генеричните марки обикновено спадат към категорията на т.нар. top-of-mind brands — марки, за които участниците в дадено маркетингово изследване на познаваемостта сред марките в дадена продуктова категория първо се сещат.

Примери за марки, превърнали се в генерични в българския език, са: айпод (ипод), аспирин, вазелин, делко, дремел, ескалатор, йо-йо, ко̀ла (съкратено от Кока-Кола), ксерокс, ланолин, лейкопласт, памперс, полароид, секурит, спандекс, таблоид, текаламит, тиксо, феродо, хероин, целулоид, целофан, цепелин, цип.

Правни положения

Без значение дали една марка се идентифицира от обществото като генерична или не, носителят на марката може да приложи правата на собственост над марката, които я съпътстват в регистрацията ѝ, дотогава докато марката продължава да идентифицира изключително собственика като търговския източник на съответните продукти и услуги. Ако марката не изпълнява тази съществена разпознавателна функция и ако вече няма правно основание за предявяване на права над марката, марката може да се превърне в генерична.

В много правни системи (например американската, но не и немската) генеричната марка влиза в състава на общественото владение (public domain) и може да бъде търговски експлоатирана от всекиго. Въпреки това в немското (и европейското) право, съществува възможността търговска марка да стане отменимо генерично понятие.

Процесът, с който правата над марка намаляват или се губят в резултат от масовата употреба на името в пазарното пространство, в английски източници може да се срещне като genericide (генерицид — малапропизъм, съставен по аналогия например с геноцид). Това обикновено се случва в следните ситуации:

изминал е известен период от време, през който марката не е била използвана като търговска марка, т.е. изрично не е идентифицирала продукти или услуги на дадена компания);
марката напълно е изпаднала от употреба;
носителят на търговската марка не привежда в действие правата си чрез законови действия, например срещу посегателства над марката.

Присъщо е на собствениците на търговските марки да търсят начини да увеличат популярността на своите малки, и може да вярват, че известна степен на "генеричност" демонстрира колко добре разпознаваема и успешна е станала марката. Въпреки това, генеричната употреба на търговските марки представлява естествен риск за ефективното прилагане на правата над търговската марка и за възникване на "генерицид". Стъпките, които те могат да предприемат за да намалят риска, включват:

обучаване на дистрибуторите и клиентите си за подходящата употреба на търговската марка;
навременно, систематично и ефективно прилагане на правата си.

Когато дадена търговска марка бива асоциирана с пазарно нововъведение, е удачно собственикът на марката да измисли и генеричен термин за продукта, чиято употреба в описателен контекст да не "затъмни" употребата на търговската марка.

Тогава когато една търговска марка се използва като генерична, е необходимо собствениците ѝ да предприемат проактивно специални мерки по опазването на изключителните права над марката. Компанията Xerox например провежда широка PR кампания по налагане сред клиентите си на термина "фотокопиране", вместо "ксерокопиране", въпреки че в българския, руския и румънския употребата на марката все пак е успяла да стане генерична.

Запазено географско обозначение

От 2003 Европейският съюз провежда активна политика по ограничаване на употребата на географските обозначения от трети страни извън ЕС, като прилага в действие закони за запазените географски обозначения. Въпреки че географското обозначение например за храни и напитки може да се разглежда като генерично, то не е търговска марка, тъй като не служи, за да идентифицира изключително конкретно търговско предприятие. Разширяването на закрилата над географските обозначения са в известна степен спорен въпрос, понеже географското обозначение може да бъде регистрирано като търговска марка по целия свят.

Примери за засегнати по този критерий продукти са например шампанското, бордото и много други вина, уискито скоч, сирената рокфор, пармезан и фета.

Външни препратки

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Генеричните марки обикновено спадат към категорията на т.нар. ''top-of-mind brands'' — марки, за които участниците в дадено [[маркетинг]]ово изследване на познаваемостта сред марките в дадена продуктова категория първо се сещат.
-Примери за марки, превърнали се в генерични в [[български език|българския език]], са: ''вазелин, йо-йо, ко&#768;ла (съкратено от Кока-Кола), ксерокс, лейкопласт, памперс, полароид, тиксо, феродо, секурит, текаламит, делко''.
+Примери за марки, превърнали се в генерични в [[български език|българския език]], са: ''айпод (ипод), аспирин, вазелин, делко, дремел, ескалатор, йо-йо, ко&#768;ла (съкратено от Кока-Кола), ксерокс, ланолин, лейкопласт, памперс, полароид, секурит, спандекс, таблоид, текаламит, тиксо, феродо, хероин, целулоид, целофан, цепелин, цип''.
 == Правни положения ==