Кибернетика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
връщам дефиницията
Ред 2: Ред 2:
[[File:Model Cybernetic Factory.svg|right|thumb|Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.]]
[[File:Model Cybernetic Factory.svg|right|thumb|Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.]]


'''Кибернетиката''' е [[наука]], изучаваща [[система|системите]] за автоматично регулиране на живите организми и електрическите или механически системи (в [[биология]]та — [[наука]], изучаваща функционирането на [[нерв]]ните връзки в живите същества). Според основателя си [[Норберт Винер]] това е [[наука]], която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.
''Кибернетиката''' е сравнителна [[наука]], изучаваща [[система|системите]] за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в [[биология]]та — [[наука]], изучаваща функционирането на [[нерв]]ните връзки в живите същества). Според основателя си [[Норберт Винер]] това е [[наука]], която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.


Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например [[киберпънк]], [[кибер-настаняване|кибернастаняване]] и др.).
Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например [[киберпънк]], [[кибер-настаняване|кибернастаняване]] и др.).
Ред 25: Ред 25:
==Приложна кибернетика==
==Приложна кибернетика==
*[[Роботика]]
*[[Роботика]]
*Мехатроника
*Механототроника
*Биомехатроника
*Биомехатроника
*[[Автоматизация]]
*[[Автоматизация]]
Ред 35: Ред 35:


==Вижте също==
==Вижте също==
*[[невронни мрежи]]
*[[Невронни мрежи]]
*[[Изкуствен интелект]]
*[[Изкуствен интелект]]
*[[Киборг]]
*[[Киборг]]




== В България ==
== В България ==

Версия от 17:38, 14 октомври 2015

Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.

Кибернетиката' е сравнителна наука, изучаваща системите за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в биологиятанаука, изучаваща функционирането на нервните връзки в живите същества). Според основателя си Норберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.

Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибернастаняване и др.).

Типичен пример за кибернетична система е термостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.

История

Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.

Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.

При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма в СССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.

Съвременно развитие

Днес се развиват следните области на кибернетиката:

Приложна кибернетика

Вижте също

В България

През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава Институт по кибернетика към БАН с първи директор Н. Наплатанов. Едно от научните направления е Бионика.