Татарски език: Разлика между версии

Татарски език
татарча, tatarça, تاتارچ
	Татарски език татарча, tatarça, تاتارچ
Страна	Русия , Украйна, Турция, Китай, Финландия
Регион	Поволжие
Говорещи	8 000 000
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
	Алтайски; Тюркски; Западнотюркски; Уралски тюркски; Татарски;
Официално положение
Официален в	Татарстан
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	tt
ISO 639-2	tat
ISO 639-3	TAT
	Уикипедия на Татарски език
	Татарски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:31, 15 октомври 2015

Татарският език (татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.

История

Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското ханство се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.

Граматика

Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.

Татарска азбука (Tatar əlifbası)

Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.

A a	Ə ə	B b	C c	Ç ç	D d	E e	F f
G g	Ğ ğ	H h	I ı	İ i	J j	K k	Q q
L l	M m	N n	Ñ ñ	O o	Ö ö	P p	R r
S s	Ş ş	T t	U u	Ü ü	V v	W w	X x
Y y	Z z	’

Aa	Аа	آ ا
Əə	Әә	ا ه
Bb	Бб	ب
Cc	Җҗ	ج
Çç	Чч	چ
Dd	Дд	د
Ee	Ээ, Ее	ئ
Ff	Фф	ف

Gg	Гг	گ
Ğğ	Ғғ	غ
Hh	Һһ	ه ح
Iı	Ыы	ی
İi	Ии	ی
Jj	Жж	ژ
Kk	Кк	ک
Qq	Ққ	ق

Ll	Лл	ل
Mm	Мм	م
Nn	Нн	ن
Ññ	Ңң	نغ
Oo	Оо	و
Öö	Өө	ؤ
Pp	Пп	پ
Rr	Pp	ر
Ss	Сс	س ص ث

Şş	Шш	ش
Tt	Тт	ت ط
Uu	Уу	و
Üü	Үү	و
Vv	Вв	و
Ww	Ўў	و
Xx	Хх	خ
Yy	Йй	ی
Zz	Зз	ز ذ ظ ض

Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Език|
 рамка=1px solid silver|
-родно име=болгарча, болгартатарча, bolğarça, bolğartatarça, تاتارچ|
+родно име=татарча, tatarça, تاتارچ|
 страна= [[Русия]] , [[Украйна]], [[Турция]], [[Китай]], [[Финландия]]|
 район=[[Поволжие]]|
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 сем3=Западнотюркски|
 сем4=Уралски тюркски|
-сем5=Българскотатарски|
+сем5=Татарски|
 официален=[[Татарстан]]|
 регулатор= ---|
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 SIL= TAT
 }}
-'''Българскотатарският език''' (''болгар теле'', ''болгартатар теле) е [[Тюркски езици|тюркски език]] говорен от около 8&nbsp;000&nbsp;000 души в [[Русия]], [[Сибир]], [[Китай]], [[Турция]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Финландия]], [[Естония]] и [[Централна Азия]]. Това е официалният език на [[Татарстан|Българстан]] и е вторият най-разпространен език в [[Русия|Руската федерация]] след [[руски език|руския]].
+'''Татарският език''' (''татар теле'') е [[Тюркски езици|тюркски език]] говорен от около 8&nbsp;000&nbsp;000 души в [[Русия]], [[Сибир]], [[Китай]], [[Турция]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Финландия]], [[Естония]] и [[Централна Азия]]. Това е официалният език на [[Татарстан]] и е вторият най-разпространен език в [[Русия|Руската федерация]] след [[руски език|руския]].
 == История ==
-Българскотатарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари|български татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В българскотатарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]].
+Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]].
-Българскотатарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирскотатарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
+Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
-Българскотатарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]].
+Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]].
-Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от [[Кул Гали]] (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старобългарскотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
+Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от [[Кул Гали]] (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
 == Граматика ==
-Българскотатарският е [[аглутинативен език]] както всички [[тюркски езици]].
+Татарският е [[аглутинативен език]] както всички [[тюркски езици]].
 [[Файл:Kazan_metro_sign.JPG|дясно|мини|Двуезичен надпис на татарски и руски в [[Казан (Русия)|Казанското]] метро.]]
-== Българскотатарска азбука (Bolğartatar əlifbası) ==
+== Татарска азбука (Tatar əlifbası) ==
-Преди създаването на СССР българскотатарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.
+Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.
 {| style="font-family:Microsoft Sans Serif; font-size:1.4em; border-color:#000000; border-width:1px; border-style:solid; border-collapse:collapse; background-color:#F8F8EF"