Самюъл Колман

Самюъл Колман
Роден	4 март 1832 г.(1832-03-04) Портланд, САЩ
Починал	26 март 1920 г. (на 88 г.) Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ
Стил	рисуване, пейзажист
Ашър Дюранд
Направление	Хъдсън ривър
Самюъл Колман в Общомедия

Самюъл Колман (р. 4 март 1832 - п. 26 март 1920) е американски художник, вътрешен декоратор и писател, вероятно най-известен с картините си в стил Хъдсън ривър.

Биография

Роден в Портланд (Мейн), Колман се премества в Ню Йорк със семейството си още като дете. Баща му отваря книжарница, с което привлича образована клиентела, което вероятно повлиява на артистичното развитие на Колман. Смята се, че за кратко е учил при Ашър Дюранд. Излага първите си творби в Националната академия за дизайн през 1850 г. До 1854 г. отваря собствено студио в Ню Йорк. На следващата година е избран за член-кореспондент на Националната академия, а пълноправен член става през 1862 г.

Пейзажите му от 50-те и 60-те години на 19-ти век са повлияни от движението Хъдсън ривър. Пример за това е "Поля с диви цветя при Конуей" (1856), която в момента е част от колекцията на художествения център "Франсис Леман Льоб" в колежа "Васар". Освен това той може да рисува и в по-романтичен стил, който става по-популярен след Гражданската война. Една от най-известните му творби, типичен Хъдсън ривър, е "Кралят на бурите над Хъдсън" (1866), която сега е част от колекцията на музея Смитсониън.

Колман е заклет пътешественик и много от картините му изобразяват чужди градове и пристанища. Той прави първото си пътуване зад граница през 1860-61 г., когато пътува из Франция и Испания, след което предприема по-мащабно четиригодишно пътуване в Европа в началото на 70-те, голяма част от което прекарва по средиземноморските брегове. Колман често рисува архитектурните обекти, които среща по време на пътуванията си: градски пейзажи, замъци, мостове, арки и акведукти. През 1870 и през 80-те той пътува из западните щати и рисува западни пейзажи, сравними по обхват и стил с тези на Томас Моран.

В годините след Гражданската война рисуването с акварел става по-популярно. През 1866 г. Колман става един от основателите и първи председател (1867-1871) на Американското акварелно общество. Колман става вещ и в създаването на офорти. Той е един от първите членове на Нюйоркския офортски кулб и публикува няколко офорта, изобразяващи различни пейзажи от Европа, които стават доста популярни.

Артистичните дейности на Колман стават още по-разностранни с напредване на възрастта му. През 80-те той работи като вътрешен декоратор и си сътрудничи с Луис Комфорт Тифани за дизайна на дома на Марк Твен в Хартфорд, а по-късно и за дизайна на дома на Хенри и Лойсин Хавемайер на Пето авеню. Колман става и колекционер на декоративни азиатски предмети и пише две книги за геометрията и изкуството.

Самюъл Колман умира в Ню Йорк през 1920 г.

Галерия

• 
  "Кралят на бурите над Хъдсън" (1866), Музей "Смитсониън"
• 
  "Прагът на гибелта" (1836 - 1838), Бруклински музей
• 
  "Дърам, Англия" (1880)
• 
  "Входът на Валенсия" (1885)
• 
  "Финал - Първото международно състезание за американската купа, 8 август 1870" (1870), Музей на изкуството „Метрополитън”
• 
  "Планината Чокоруа"
• 
  "Есенно езеро"
• 
  "Кралят на бурите над Хъдсън" (акварел)
• 
  Неозаглавен офорт на ферма, Музей "Смитсониън"
• 
  "Долината на Канауха" (ок. 1888 - 1890), Музей "Смитсониън"
• 
  "Маслиновите дръвчета на Ривиерата" (1884), Музей "Смитсониън"

Вижте също

• Хъдсън ривър
• Списък с художници от Хъдсън ривър

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Samuel Colman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​