Морис Дрюон: Разлика между версии
м + линк |
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
}} |
}} |
||
'''Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн''' ({{lang-fr|Maurice Samuel Roger Charles Druon}}) е френски [[писател]]-[[роман]]ист, [[академик]]. Известен е със своите исторически романи.<ref>Julian Jackson, [http://www.guardian.co.uk/books/2009/apr/16/maurice-druon-obituary Maurice Druon Obituary], The Guardian, 16 April 2009. {{ |
'''Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн''' ({{lang-fr|Maurice Samuel Roger Charles Druon}}) е френски [[писател]]-[[роман]]ист, [[академик]]. Известен е със своите исторически романи.<ref>Julian Jackson, [http://www.guardian.co.uk/books/2009/apr/16/maurice-druon-obituary Maurice Druon Obituary], The Guardian, 16 April 2009. {{икона|en}}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 19:42, 17 октомври 2015
Морис Дрюон | |
Морис Дрюон през 2003 г. | |
Роден | 23 април 1918 г. |
---|---|
Починал | 14 април 2009 г. (на 90 г.) |
Професия | писател |
Националност | Франция |
Активен период | 1942-2009 |
Жанр | исторически роман |
Награди | Гонкур (1948) |
Съпруга | Мадлен Мариняк |
Уебсайт | |
Морис Дрюон в Общомедия |
Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (Шаблон:Lang-fr) е френски писател-романист, академик. Известен е със своите исторически романи.[1]
Биография
Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско–еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през 1943 г. текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на "Песента" е признат за исторически паметник.
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език.
Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства", а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия.
Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист.
През 2006 г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.
Произведения
- „Железният крал“ (1955)
- „Удушената кралица“ (1955)
- „Отровите на короната“ (1956)
- „Законът на мъжете“ (1957)
- „Александър Велики“ (1958)
- „Френската вълчица“ (1959)
- „Лилията и лъвът“ (1960)
- „Когато един крал погубва Франция“ (1977)
- „Мемоарите на Зевс“ (1962-1967)
Източници
- ↑ Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009. ((en))
Външни препратки
|