Франкофон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
България и франкофонията
м Робот Модифициране: sv:Frankofon
Ред 18: Ред 18:


[[en:Francophone]]
[[en:Francophone]]
[[sv:Francofon]]
[[sv:Frankofon]]

Версия от 00:09, 24 ноември 2006

Тъмно синьо: майчин език; Синьо: административен език; Светло синьо: втори официален или неофициален език; Зелено: франкофонски малцинства

Франкофон e човек, който може да говори френски. Геополитически се използва, за да обозначи някого, който говори френски като майчин език или се самоидентифицира с тази езикова група. Като прилагателно означава френско-говорещ, независимо дали се отнася за индивид, за групи или за места.

В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън Европа в голяма степен дължи своето разпространение на френската колониална империя.

Франкофонските страни включват Франция, Белгия, Канада, Швейцария, Хаити, Френска Западна Индия, някои колонии в Африка, предишни френски и белгийски колонии.

Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена Международна организация на франкофонията (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. България също е член на МОФ, за което заслуга има президент Жельо Желев.

Виж още

Френска Канада Франкофонство