Ден на Потсдам

Държавническия поклон на избрания за канцлер Адолф Хитлер пред президента Паул фон Хинденбург символизира приемането на пруската кауза и мироглед от младия баварски политик. Ръкополагането е посвещение в мисията на Прусия за Германия, Европа и света, именно от главнокомандващия армиите на Централните сили в Първата световна война.

«Денят на Потсдам» (Шаблон:Lang-de, известен още и като «ден на националното обновление» (Шаблон:Lang-de) е организирана от НСДАП тържествена церемония на 21 март 1933 г. в Потсдам по случай свикването на новия Райхстаг.

Целта на тази церемония е демонстрация на приемственост между новата партия и стария пруско-германски контекст в и при обединението на Германия предвид постигането на главната задача - ликвидирането на последиците от Версайския диктат над страната, съгласно програмата на НСДАП. Мероприятието също така преследва успокояване на вътрешнополитическите страсти с обезпечаване поддръжката за нацистката партия всред консервативните сили извън страната. Денят на Потсдам е първото значимо пропагандно мероприятие от голям мащаб, с което Йозеф Гьобелс показва качествата си.

Sitz im Leben

На 5 март 1933 г. са новите избори за Райхстаг. За пожара в Райхстага в нощта срещу 28 февруари 1933 г., вътрешният министър на Прусия Херман Гьоринг обвинява Комунистическата партия на Германия зад която седят враговете на Райха. Издаден е Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата. НСДАП печели изборите, но няма мнозинство в новия Райхстаг. Спечелилата партия се нуждае от коалиция, за да сформира правителство начело с Адолф Хитлер. Това принуждава партийното ръководство на НСДАП да започне преговори с дясната националистическа партия - Немската национална народна партия.

Ръководството на НСДАП се нуждае от поддръжка за планираното внасяне в пленарна зала на законопроекта си за Закон за извънредните пълномощия, посредством който се изменя конституцията на Ваймарската република, но за приемането на законопроекта е нужно мнозинство от 2/3 от гласовете. При това положение е необходимо освен наличието на чрезвичайно събитие каквото е пожара в Райхстага, но поддръжка за законопроекта в Райхстага от депутатите на Партия "Център" и либералните формации. За да се мобилизира общественото мнение в подкрепа на законопроекта е организирана и помпозната церемония.

Програмата на тържеството включва две богослужения за райхпрезидента и лютераните в Църквата "Свети Николай Чудотворец", а за депутатите католици - в католическата църква, след което триумфалното шествие се насочва към тържествената обща церемония в Гарнизонната църква. Тържественото мероприятие се предава директно по радиото.

Церемонията

Тържествената реч в Гарнизонната църква в «Деня на Потсдам» на Хитлер пред седналия пред него Хинденбург

Откриване на първата сесия на новия Райхстаг става повод за тържество в Гарнизонната църква поради обективното състояние на символа на германската демокрация - сградата на Райхстага. Под купола на църквата в която почиват тленните останки на пруските крале се разиграва блестящо сценария на Йозеф Гьобелс с ключов момент - полагането на ръка от страна на Паул фон Хинденбург, като пруски ветеран фелдмаршал и главнокомандващ армиите на Центалните сили в ПСВ, върху рамото на младия райхканцлер от Бавария. Този акт демонстрира освен правоприемство, но и освещение за новата идеологическа програма. Облеклото на двамата държавници също е емблематично - Хинденбург е във фелдмаршалска пруска униформа, а Хитлер с визитка и цилиндър. Хитлер (ефрейтор) коленопреклонно склонява глава пред Райхпрезидента и славен пруски военначалник, който го ръкополага приемствено и исторически за бъдещето на Германия.

Значение

Юбилейна монета от 5 райхсмарки - емисия 1934 г., с изображение на Гарнизонната църква и 1933 г. с отбелязване «Ден на Потсдам»

Тържествената церемония за деня на Потсдам демонстрира символическата превоприемственост на НСДАП къмто пруско-германската история, понеже обединението на Германия, създаването на новата Германска империя, започва именно оттук. Този акт поставя новият райхканцлер редом до Фридрих Велики, Ото фон Бисмарк и Хинденбург. По този начин, НСДАП събира посредством обществения хор и натиск гласове от другите партии за така нужната поддръжка за приемането на Закона за извънредните пълномощия, посредством който de facto се суспендира ваймарската конституция, а демокрацията в страната добива съвсем фасаден шутовски лик.

Освен историческото място, резиденция на пруските крале, 21 март съвсем не е случайна дата в германската история. На тази дата в 1871 г. е учреден първият райхстаг на обединена Германия, след победата във френско-пруската война, а Ото фон Бисмарк e избран за пръв Канцлер на Германия.

С този символичен акт се слага началото по реализацията на амбициозната програма на НСДАП.

Следствия

ГСП не участва в церемонията, понеже е засегната от "присъдата ѝ" която се съдържа в "моята борба" на новия германски райхканцлер:

„

След като осъзнах, че евреите са лидерите на социалдемокрацията, пердето започна да пада от очите ми. Моята продължителна душевна борба завърши.

“

Новоизбраните членове на Райхстага от Комунистическата партия на Германия по това време са или задържани за съпричастност към подпалването на сградата-символ на германската демокрация, или "не могат да вземат участие в тържеството", понеже според думите на Вилхелм Фрик са заети със «обществено-полезни дейности в концентрационните лагери».

На 23 март 1933 г. първият закон, който приема новият Райхстаг, е за предоставянето на извънредни и допълнителни пълномощия за справяне с така създалата се ситуация в държавата на новия райхканцлер. Церемонията в деня на Потсдам е прелюдията къмто концентрирането на цялата власт в ръцете на новият Райхканцлер. Пропагандните усилия в случая са насочени към историческата приемственост, гарнирана с неизбежната за такива случаи помпозност, военни маршове и паради, придружени от дрънкане на оръжие във военна униформа.

Неслучайно за място на последната от 3-те срещи на върха на тримата големи от т.нар. антихитлеристка коалиция е избран Потсдам. На последната среща преди падането на желязната завеса, с началото на студената война, е приета т.нар. потсдамска декларация.

Литература

• Martin Sabrow: Der «Tag von Potsdam». Zur Karriere eines politischen Symbols Vortrag 2003 (Digitalisat)

Външни препратки

• ((de)) Adolf Hitler, Rede bei der Eröffnung des neu einberufenen Reichstags ["Tag von Potsdam", 21. März 1933]

Вижте също

• Ноемврийските престъпници
• Ножът в гърба
• Arbeit macht frei
• Триумфът на волята
• Консервативна революция
• Трети път