Стара Рашка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{ |
* {{икона|sr}} [http://www.stararaska.org/srp/index.php Стара Рашка] |
||
{{Историко-географски области в Сърбия}} |
{{Историко-географски области в Сърбия}} |
||
Версия от 22:19, 17 октомври 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.
Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия. Областта е припоена към българо-византийското поибрие в годините 1162-1166.
Днес тази област е по-известна като Ужички край или регион. [1]
Обхват
Областта заема териториите на две от общо четирите сегашни сръбски общини (Нови пазар, Тутин) от Рашки окръг и всички общини в Моравишки окръг и Златиборски окръг на Западна Сърбия, в т.ч. земите по горното поречие на река Рашка и горното течение на Ибър.
Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион. Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния йекавски ужички говор припадащ към херцеговинския. [2] Типично за този край е и масовото използване на сръбска латиница, която характерна диграфия в сръбския език е типично разпространена и в съседната Босна и Херцеговина.
История
Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка присъединена или пришита към областта Дендра и влязла в състава на еклектичната до дежевското споразумение средновековната държава на Неманичите, известна още ѝ като Рашка. След като Стефан Неманя разбива на Косово поле силите на брат му Тихомир, през 1170 г. той заема ѝ неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под името Стара Рашка. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по Поибрието. След победата на Косово поле, Неманя става владетел на преотстъпената от Мануил I Комнин на Деса област Дендра. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. западни български земи.
В западния край на областта е локализирана Достиника - първото общосръбско средище и център на сръбските земи през ранното средновековие по време на Властимировичите. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира старобългарската, а по-сетне византийска погранична крепост Рас. В Дежево, северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. [3]
Значение
По време на османското робство областта е обозначавана от австро-унгарската историография ѝ като Санджак. Тя с Новопазарския санджак, ѝ като обособена част от османската административна единица, придобива огромно геполитическо значение по време на т.нар. Източна криза в края на 19 век.
Източници
- ↑ Užički kraj, 01 декември 2014 г.
- ↑ „Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: Златибор, Ужичка Черна гора, Стари Влах, Соко, Пожешка котловина, Сръбска Морава, Полимието и Чачак, које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25
- ↑ Нови Пазар: Заборављено гробље Немањића („Вечерње новости“, 16. јул 2013)
Литература
- Ужички крај - насеља, порекло, становништво, обичаји; приредио Борисав Челиковић; саиздаваштво са САНУ, прво издање, 2010, 16,5, х 23,4 цм, 476 стр., тврди повез, ћирилица, ISBN 978-86-519-0732-9
- Љуба Павловић - Ужичка Црна Гора (1925)
- Љубомир Мићић - Златибор (1925)
- Стојан Обрадовић - Описание окружија ужичког (1858)
- Љуба Стојановић - Старо Ужице (1922)
- Драгиша Лапчевић - Белешке о пореклу становништва у северозападној Србији (1922), Ужичка Пожега (1924)
- Сребрица Кнежевић - Село Дружетићи и „варошица” Каменица (1957), Један редак пример народног градитељства у селу Дружетићи под Маљеном (1957)
Вижте също
Външни препратки
- ((sr)) Стара Рашка
| |||||||||||
