Едуардо Вайс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, + библиография, поправка на източниците |
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* [http://www.treccani.it/enciclopedia/edoardo-weiss/ Биография на Едуардо Вайс в ''L'Enciclopedia Italiana''] {{ |
* [http://www.treccani.it/enciclopedia/edoardo-weiss/ Биография на Едуардо Вайс в ''L'Enciclopedia Italiana''] {{икона|it}} |
||
* [http://www.zam.it/biografia_Edoardo_Weiss Биография на Едуардо Вайс в Zam] {{ |
* [http://www.zam.it/biografia_Edoardo_Weiss Биография на Едуардо Вайс в Zam] {{икона|it}} |
||
{{Портал Психология}} |
{{Портал Психология}} |
||
Версия от 22:20, 17 октомври 2015
| Едуардо Вайс | |
| италиански психоаналитик | |
 | |
| Роден |
21 септември 1889 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 декември 1970 г.
|
| Учил във | Виенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Едуардо Вайс в Общомедия | |
Едуардо Вайс (Шаблон:Lang-it) е лекар и психоаналитик, роден в Триест (тогава част от Австро-Унгария).
След като изучава немски в гимназията си, той постъпва през 1908 г. в медицинското училище във Виена. През октомври същата година посещава Фройд, чието есе върху "Градива" е прочел преди това. Вайс страда от лек случай на агорафобия и искал да говори с Фройд за желанието си да практикува психоанализа. Фройд го изпраща да се види с Пол Федерн, с който Вайс започва терапия, която трае до 1911 г. Вайс е първият президент на Италианското психоаналитично общество и член на Виенското психоаналитично общество през 1913 г. и е истинският основател на психоаналитичното движение в Италия.
Избрана библиография
- Su alcuni concetti psicologici fondamentali della psicoanalisi, Archivio Generale di Neurologia, Psichiatria e Psicoanalisi, 1923-1924
- Psichiatria e psicanalisi, Quaderni di Psichiatria, 206-208, 1925.
- Il simbolismo psicoanalitico, Teramo, Società Anonima Tipografica "La Fiorita", 1926.
- Elementi di psicoanalisi, prefazione di Sigmund Freud, Milano, U. Hoepli, 1931.
- Agorafobia : isterismo d'angoscia, Roma, P. Cremonese, 1936.
- Psychosomatic medicine : the clinical application of phsychopathology to general medical problems, coautore O. Spurgeon English, Philadelphia-London, W. B. Saunders, 1943.
- Principles of psychodynamics, New York, 1950.
- Paul Federn's scientific contributions: In commemoration, International Journal of Psycho-analysis, 283-290, 1951
- The structure and dynamics of the human mind, New York, Grune & Stratton, 1960.
- Agoraphobia in the light of ego psychology, New York, Grune & Stratton, 1964.
- Sigmund Freud come consulente, prefazione di Emilio Servadio, Roma, Astrolabio, 1971.
Източници
|
