Секта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 154.60.7.64 (б.), към версия на Panzer
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Ред 24: Ред 24:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.apologeticsindex.org/ Apologetics Index — изследователски ресурс за култове, секти и свързани с тях теми] Авторът има евангелистка гледна точка, но сайтът препраща към материали с различни виждания.
* [http://www.apologeticsindex.org/ Apologetics Index — изследователски ресурс за култове, секти и свързани с тях теми] Авторът има евангелистка гледна точка, но сайтът препраща към материали с различни виждания.
* [http://www.assemblee-nationale.fr/rap-enq/r2468.asp Изследване на френска държавна служба за сектите във Франция (от 1995)] {{ref-fr}}
* [http://www.assemblee-nationale.fr/rap-enq/r2468.asp Изследване на френска държавна служба за сектите във Франция (от 1995)] {{икона|fr}}
* [http://svobodazavseki.com/broj-14.html Електронно издание „Свобода за всеки“, бр. 14 (декември 2007): „Секта ли е Православната църква?: Прозелитизъм и свобода на вярата“]
* [http://svobodazavseki.com/broj-14.html Електронно издание „Свобода за всеки“, бр. 14 (декември 2007): „Секта ли е Православната църква?: Прозелитизъм и свобода на вярата“]
* [http://svobodazavseki.com/broj-17/56-kampaniyata-anti-sekti.html „Кампанията анти-секти - един от символите на обществена безпътица (уводни думи на редактора)“] Електронно издание „Свобода за всеки“, бр. 17 (октомври 2008): „Кампанията анти-секти - един от символите на обществена безпътица“
* [http://svobodazavseki.com/broj-17/56-kampaniyata-anti-sekti.html „Кампанията анти-секти - един от символите на обществена безпътица (уводни думи на редактора)“] Електронно издание „Свобода за всеки“, бр. 17 (октомври 2008): „Кампанията анти-секти - един от символите на обществена безпътица“

Версия от 22:22, 17 октомври 2015

Сектата представлява малка религиозна група от хора, отделила се от официалната църква, като напълно отрича или изопачава установените от нея догми.[1] В сравнение със сектите, деноминациите са големи, установени религиозни групи.

Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.

В Новия Завет на Библията думата секта (гр. σέκτα, ή σέχτα) се отнася до три конкретни групи: фарисеите (Деяния 15:5; 26:5), садукеите (Деяния 5:17) и християните или както са наречени „назарейската секта“ (Деяния 24:5). В този смисъл думата секта означава школа или партия. В негативен смисъл думата се използва в Библията като „разделение“ и е свързано с „ерес“[2], което е предизвикано от „лъжливи пророци и учители“ (2. Петр. 2:1).

Богословите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на различие между тях и религиозната система, поддръжник на която е дадения автор, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст. От социологическа гледна точка понятието секта не носи реално съдържание. Според теолозите сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.

В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата „култ“. В някои държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от размера ѝ. Това впрочем не пречи там масово да съществуват както традиционните религии, съществуващи от времето преди налагането на християнството, така и елементи от тях да се включват в католическата обредност.

От гледна точка на законодателството, понятието „секта“ е лишено от правна стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата на реални критерии за определянето му.

Използвана литература

  • Георгиев, свещ. Йордан. Светото Православие и сектите. Пловдив, Полиграфия, 1993.

Източници

  1. Георгиев 1993, с. 25.
  2. αἵρεσις, Walter Bauer, Wörtebuch zum Neuen Testament, 6. Auflage, Walter de Gruyter, Berlin, 1988

Вижте още

Външни препратки