Потискане (психология): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 7 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3495864.
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 5: Ред 5:
Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за [[изтласкване]]то, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).
Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за [[изтласкване]]то, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).


Потискането на мисли се различава от [[изтласкване]]то по това, че при потискането предизвикващата [[стрес]] мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в [[Несъзнателно|подсъзнателното]], както става при изтласкването. Както изтласкването, така и потискането на мисли са [[защитен механизъм|психологически защитни механизми]] (изтласкването, обаче, е автоматичен процес). Според някои автори, многократното потискане на мисли може да превърне реакцията на избягване в навик и така да бъде използвана несъзнателно. Съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса. При други изследвания се наблюдава обратния ефект на "отскачането", тоест колкото повече определени мисли се подтискат, толкова повече те се разширавят, стават по-ярки и т.н., например [[Джордж Лакоф]] казва на своите студенти по когнитивистика "Не мислете за розовия слон", което резултира в това, че студентите мислят точно за това.<ref>{{en икона}} {{cite news |url=http://www.watoday.com.au/opinion/a-fascination-with-fire-is-elementary-20090309-8t91.html |title=A fascination with fire is elementary |last=Sutton |first=Jill |date=9 март 2009 |work=WAtoday.com |accessdate=26 март 2009}}</ref>
Потискането на мисли се различава от [[изтласкване]]то по това, че при потискането предизвикващата [[стрес]] мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в [[Несъзнателно|подсъзнателното]], както става при изтласкването. Както изтласкването, така и потискането на мисли са [[защитен механизъм|психологически защитни механизми]] (изтласкването, обаче, е автоматичен процес). Според някои автори, многократното потискане на мисли може да превърне реакцията на избягване в навик и така да бъде използвана несъзнателно. Съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса. При други изследвания се наблюдава обратния ефект на "отскачането", тоест колкото повече определени мисли се подтискат, толкова повече те се разширавят, стават по-ярки и т.н., например [[Джордж Лакоф]] казва на своите студенти по когнитивистика "Не мислете за розовия слон", което резултира в това, че студентите мислят точно за това.<ref>{{икона|en}} {{cite news |url=http://www.watoday.com.au/opinion/a-fascination-with-fire-is-elementary-20090309-8t91.html |title=A fascination with fire is elementary |last=Sutton |first=Jill |date=9 март 2009 |work=WAtoday.com |accessdate=26 март 2009}}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 22:54, 17 октомври 2015

При потискането се избягват преднамерено определени мисли (Вегнер, 1989), това е асоциирано с обсесивно-компулсивното разстройство, при което страдащият от обсесивни мисли ще се опита многократно, но обикновено неуспешно, да предотврати или "неутрализира" натрапчивите стресиращи мисли, центрирани около една или повече обсесии.

Потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието.

Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за изтласкването, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).

Потискането на мисли се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в подсъзнателното, както става при изтласкването. Както изтласкването, така и потискането на мисли са психологически защитни механизми (изтласкването, обаче, е автоматичен процес). Според някои автори, многократното потискане на мисли може да превърне реакцията на избягване в навик и така да бъде използвана несъзнателно. Съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса. При други изследвания се наблюдава обратния ефект на "отскачането", тоест колкото повече определени мисли се подтискат, толкова повече те се разширавят, стават по-ярки и т.н., например Джордж Лакоф казва на своите студенти по когнитивистика "Не мислете за розовия слон", което резултира в това, че студентите мислят точно за това.[1]

Бележки

  1. ((en)) Sutton, Jill. A fascination with fire is elementary // WAtoday.com. 9 март 2009. Посетен на 26 март 2009.

Източници

  • Айзенк / Eysenck, H.J. (1985). Decline and fall of the Freudian empire. Harmondsworth, UK: Middlesex.
  • Холмс / Holmes, D.S. (1990). The evidence for repression: An examination of sixty years of research. In J.L. Singer (Ed.), Repression and dissociation: Implications for personality theory, psychopathology, and health (pp. 85–102). Chicago: The University of Chicago Press.
  • Вегнер / Wegner, D.M. (1989). White bears and other unwanted thoughts: Suppression, obsession, and the psychology of mentalcontrol. London: The Guilford Press.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thought suppression в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Библиография

Вижте също