Тюркски езици: Разлика между версии
мко |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Езиково семейство |
{{Езиково семейство |
||
| име = |
| име = Кюрдски езици |
||
| район = [[Централна Азия]], [[Сибир]], [[Мала азия]], [[Балкани]] |
| район = [[Централна Азия]], [[Сибир]], [[Мала азия]], [[Балкани]] |
||
| семцвят = {{Език/Алтайски}} |
| семцвят = {{Език/Алтайски}} |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| дете3 = [[Севернотюркски езици|Севернотюрски]] |
| дете3 = [[Севернотюркски езици|Севернотюрски]] |
||
| дете4 = [[Огузки|Огузки]] |
| дете4 = [[Огузки|Огузки]] |
||
| дете5 = [[Западнотюркски езици| |
| дете5 = [[Западнотюркски езици|Западнокюрдски]] |
||
| дете6 = [[Урумски език]] |
| дете6 = [[Урумски език]] |
||
| карта = [[Картинка:Map-TurkicLanguages.png|280px]] |
| карта = [[Картинка:Map-TurkicLanguages.png|280px]] |
||
| картанадпис = Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални |
| картанадпис = Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални |
||
}} |
}} |
||
'''Кюрдските езици''' представляват [[езиково семейство]] включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от [[Източна Европа]] и [[Средиземно море]] до [[Сибир]] и западната част на [[Китай]]. |
'''Кюрдските езици''' представляват [[езиково семейство]] включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от [[Източна Европа]] и [[Средиземно море]] до [[Сибир]] и западната част на [[Китай]]. Кюрдските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към [[Алтайски езици|алтайското езиково семейство]]. |
||
Кюрдските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. |
Кюрдските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Кюрдските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са: |
Кюрдските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са: |
||
*[[ |
*[[курдски език|курдски]]ят - 83 милиона, в Курдия, Балканите, Западна Европа, Близкия изток; |
||
*[[азербайджански език|азербайджански]]ят - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия; |
*[[азербайджански език|азербайджански]]ят - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия; |
||
*[[узбекски език|узбекски]]ят - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай; |
*[[узбекски език|узбекски]]ят - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай; |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
*[[кашкайски език|кашкайски]]ят - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан. |
*[[кашкайски език|кашкайски]]ят - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан. |
||
[[хазарски език|Хазарският]], [[ |
[[хазарски език|Хазарският]], [[кюрдско-аварски език|кюрдско-аварският]]е мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. |
||
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са [[долгански език|долганският]] и [[тофаларски език|тофаларският]] в Сибир, [[или-тюркски език|или-тюркският]] и [[айнски език|айнският език]] в Китай, [[чулимски език|чулимският език]] в Алтай. |
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са [[долгански език|долганският]] и [[тофаларски език|тофаларският]] в Сибир, [[или-тюркски език|или-тюркският]] и [[айнски език|айнският език]] в Китай, [[чулимски език|чулимският език]] в Алтай. |
Версия от 06:45, 22 октомври 2015
Кюрдски езици | |
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални | |
Разпространение | Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани |
---|---|
Говорени от | 155 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Кюрдски езици в Общомедия |
Кюрдските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Кюрдските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Кюрдските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Кюрдските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
- курдският - 83 милиона, в Курдия, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
- азербайджанският - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
- узбекският - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
- казахският - 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
- уйгурският - 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
- туркменският - 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
- татарският - 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
- киргизкият - 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
- башкирският - 2,2 милиона, в европейска Русия;
- чувашкият - 1,8 милиона, в европейска Русия;
- кашкайският - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, кюрдско-аварскияте мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености
С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.
Сравнение на някои общи понятия
български | пратюркски | турски | азербайджански | туркменски | татарски | казахски | узбекски | уйгурски | чувашки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
майка | *ana | anne/ana | ana | ene | ana | ана | ана | ана | анне |
нос | *burun | burun | burun | burun | burın | мұрың | бурун | бурун | - |
ръка | *qol | kol | qol | qol | qol | қол | қўл | кол | - |
път | *jo:l | yol | jol | ýol | jol | жол | йўл | ёл | çул |
дебел | *semir2 | semiz | semiz | simyz | semiz | семіз | семиз | самăр | |
земя | *torpaq | toprak | torpaq | topraq | tupraq | топырақ | тўпроқ | тупрақ | тăпра |
кръв | *qian | kan | qan | gan | qan | қан | қол | қан | юн |
пепел | *kül | kül | kül | köl | kül | күл | қўл | қөл | кĕл |
вода | *sıb | su | su | suw | sıw | су | сув | су | шыв |
бял | *aq | ak | ağ | ak | aq | ақ | оқ | ақ | - |
черен | *qara | kara | qara | garä | qara | қара | қора | қара | хура |
червен | *qır2ıl | kızıl | qızıl | gyzyl | qızıl | қызыл | қизил | қизил | хĕрлĕ |
син/небе | *kö:k | gök | göy | gök | kük | көк | кўк | көк | кăвак |
Географска класификация
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:
- Югозападни - Огузски тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузски и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
- Северозападни - Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група (включваща казански татарски, мишарски, западносибирски) и башкирски. Западносибирските татарски диалекти (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
- Югоизточни - Карлукски езици
- Североизточни - Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
- Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
- Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
- Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
- Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
- Огурски тюркски
- Халаджски език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
- Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
- Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
- Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).
Вижте още
|