Иисус Христос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
tf
Ред 7: Ред 7:
| px = 250px
| px = 250px
| описание = Религиозен водач
| описание = Религиозен водач
| роден-дата = [[1 век пр.н.е.|1]] г. пр. Хр.
| роден-дата =
| роден-място = [[Витлеем]], [[Юдея]]
| роден-място = [[Витлеем]], [[Юдея]]
| починал-дата = [[3]] [[април]] [[33]] г. сл. Хр.
| починал-дата = [[3]] [[април]] [[33]] г. сл. Хр.

Версия от 13:28, 23 октомври 2015

Исус пренасочва насам. За филма вижте Исус от Назарет (филм).
Иисус Христос
ישוע
Религиозен водач
Иисус Христос Вседържител (Пантократор) от Йоан Зограф, 1384 г.
Иисус Христос Вседържител (Пантократор) от Йоан Зограф, 1384 г.

Роден
около 5 г. пр.н.е.
Починал
3 април 33 г. сл. Хр.

Етносевреи[1]
Религияюдаизъм
Учил внеизв.
няма
Работил внеизв.
Семейство
РодДавидова династия
БащаЙосиф Обручник, Бог Отец,[2] няма
МайкаБогородица[3]
Братя/сестринеизв.
Съпруганеизв.
Партньорнеизв.
Децаняма
Други родниниАдам[4]
Авраам[5]
Давид[5]

Уебсайт
Иисус Христос в Общомедия

Иисус Христос[6] (Шаблон:Lang-grc от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йеошуа, или по-точно староармейското ܝܫܘܥ‎, Йешуа, „Божие спасени“; Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Масия, и староармейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.[7]

Христос е възприеман от повечето християнски деноминации за физическото превъплъщение, едно от лицата на Светата троица, на единствения БогСин Божи и Месията, която в Стария завет е предсказано, че ще изкупи греховете на човечеството. Християнството изповядва още, че Иисус е роден от девица, осъден е и разпнат, после погребан в гробница[8] и на третия ден от смъртта си възкръснал и се е възнесъл в рая, където седи отдясно на Отца, до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма, където Иисус е познат като Иса (Шаблон:Lang-ar), е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. Макар да приемат непорочното зачатие, за разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпъването и божествения произход на Иисус Христос. Според исляма Иса е възнесен и жив на небето[9].

Основен източник на сведения за живота и учението на Христос са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Някои библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст.[10][11][12] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, други учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.[13][14]

Имена

В най-старите старобългарски паметници името на Христос се среща във формите Исоусъ Хрьстосъ и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават – в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу.[15] На православните икони задължително се изписва гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано „Іисус“. В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата „Исус“. Формата „Исус“ е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на „Іисус“ и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на „Иисус“. В Русия допълнителната буква «и» става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

И двата варианта на българското име, „Исус“ и „Иисус“, представляват транслитерация на гръцката форма Ἰησοῦς. Тя от своя страна произлиза от еврейското יְהוֹשֻׁעַ (Йеошуа) или от еврейско-арамейското יֵשׁוּעַ (Йешуа), което означава „Божие спасение“, обикновено превеждано буквално като „Яхве спасява“,[16][17][18] „Яхве е спасение“q[19][20] а понякога и като „Йехова е спасение“..[21] Името Иисус изглежда е разпространено в Юдея по времето, когато се ражда Христос,[21][22] а според Филон Александрийски значението му е известно и извън Юдея.[23]

В Новия завет, според Евангелието от Лука (1:26-33) ангелът Гавриил казва на Мария да нарече детето си Иисус, а според Евангелието от Матей (1:21) неназован ангел казва това на Йосиф. Точният текст в Евангелието от Матей е „ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му“, което в християнското богословие свързва името на Христос с неговата роля на спасител на човечеството.[24][25]

Името „Христос“ идва от гръцкото Χριστός, което означава „помазаният“, превод на еврейското מָשִׁיחַ (Машия – Месия).[26] Помазването на даден човек е символ на това, че Светия дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото, дадено му от Бога. Много хора в Стария завет са наречени помазаници на Бога: Давид, Саул, Навуходоносор и други.

В Септуагинта, гръцки превод на Библията, съставен повече от век преди времето на Иисус, думата „Христос“ е използвана за превеждането на еврейската дума Месия.[27] В Евангелието от Матей (16:16) думите на апостол Петър „Ти си Христос“ идентифицират Иисус като Месията.[28] В контекста на Новия завет „Христос“ се използва като титла, но в по-късната употреба се превръща в име, част от името „Иисус Христос“. [29]

Живот и учение според Новия завет

Родословие и раждане

„Поклонението на пастирите“ от Герит ван Хонтхорст 1622

Само две евангелия дават информация за родословието на Иисус Христос: това на Лука и на Матей. Евангелието на Матей започва с изброяването на целия род на Христос, чийто родоначалник е Авраам, оттам и Син Авраамов. Родовата линия започва с Адам и минава през цар Давид, за което Иисус е наречен и Син Давидов, а произходът му – царски. Родът претърпява Вавилонско преселение и завършва с Йосиф – приемният баща на Иисус Христос. И трите линии (Авраам – Давид, Давид – Вавилонско преселение, Вавилонско преселение – Йосиф) са с по четиринадесет рода.[30] Лука изброява родословието на Христос по обратен ред, като започва от Йосиф и свършва с родоначалника Адам. В родовата линия на апостол Лука присъстват по-малко имена. Това се дължи на разделение в изброяването при споменаването на името на цар Давид. Родословието на Матей продължава със сина на Давид Соломон, а това на Лука избира да следва значително по-краткия род на втория царски син Натан.[31] Св. Григорий Богослов обяснява това различие със сложната личност на Иисус Христос, който бил и цар и архирей: от Соломон течало царската кръв, а от Натан - кръвта на святи и светоносни иереи.[32]

След сгодяването на Йосиф и Мария, се оказва, че Божията майка е непразна от Дух Светий. Йосиф възнамерява да я напусне тайно, за да не я посрами. Ангел Господен обаче го навестява на сън и му обяснява, че Мария е заченала от Духа Светаго. Тя ще роди син, който ще нарекат Иисус, защото той ще спаси народа от греховете му. Йосиф изпълва всичко заръчано му от ангела и не познава жена си до раждането на своя син.[33]

Божият син се ражда във Витлеем, тогава римска провинция Юдея, управлявана от цар Ирод. По време на раждането му се появява звезда, ознаменуваща идването на новия Юдейски цар. Няколко мъдреци от изтока я проследяват и са отведени на мястото, където е младенецът. Пренасят на бъдещия владетел дарове: злато, ливан и смирна.

Цар Ирод, обезпокоен от знамението за нов цар, издава заповед за избиването на всички новородени момчета, в земите управлявани от него.

Преди заповедта Йосиф и Мария заедно с новородения си син бягат в Египет. Там те остават до смъртта на юдейския цар. Връщайки се във Витлеем научават, че на престола е Архелай, син на покойния Ирод. Тримата се заселват в град Назарет, Галилея.[34]

Ранни години

Йешуа е обрязан (Обрезание Господне) на осмия ден след раждането му и е наречен с името си.[35] На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). До 30-годишна възраст Иисус живее в дома на Йосиф и майка си Мария в малкия град Назарет. На 12 години отива на Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Наследява дърводелския занаят от Йосиф.

Кръщение и изкушение

Иисус Христос пристига от Галилея на река Йордан. Там пророкът и отшелник Йоан кръщава хората с вода, като преди това изповядват греховете си пред него. Йоан Кръстител проповядва от Юдейската пустиня всички да се покаят, защото месията идва скоро.

При кръщението на Божия син кръстителят, смятайки себе си за недостоен, казва, че трябва новодошлият да го кръсти, а не той него. Христос обаче, за да изпълни всяка правда, както подобава на човека, позволява на Йоан да го кръсти.

Картина на Франческо Тревисани от 1723, изобразяваща кръщаването на Иисус Христос.

След излизането на Иисус от водите на река Йордан, небето се отваря. Дух Светий слиза като гълъб и се спуска над кръстения. Глас от небето потвърждава, че Иисус Христос е Син Божий и в него е благоволението на Бог.[36]

Христос е кръстен на 30 г. Този ден Църквата почита с празника Богоявление (Йордановден).

Иисус е отведен от Дух Светий в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Божият отшелник пости 40 дни и 40 нощи, след които Сатаната идва. Подлага го на три изкушения, с които Синът Божи засвидетелства силата си и покорството на дявола пред Бога.

  • Дяволът изкушава Иисус Христос да превърне камъните в пустинята в хляб и да се насити с него след четиридесетдневния пост.
  • Във второто изкушение лукавият завежда Христос в града. Поставя го на храмовата стряха и го приканва да се хвърли, ангели ще го хванат.
  • При последното, трето изкушение, Дяволът поставя Иисус на една висока скала, пред която се разкрива целият свят. Обещава му, че всичко това ще е негово, ако му се поклони.

И на трите изкушения Иисус устоява и с това прогонва Сатаната. На негово място идват ангели, които започват да служат на Божия син. [37]

Служение, чудеса и изцелявания

За да изпълни реченото от пророка Исая Иисус Христос напуска Назарет и се заселва отвъд Йордан, в крайбрежното село Капернаум. Там започва и своето служение. Христос привлича към себе си няколко ученика, първи от които са Симон, наречен Петър, и брат му Андрей – рибари, хвърлящи мрежи в Галилейско море. По нататък след него тръгват Яков Зеведеев и брат му Йоан, оставяйки баща си и рибарския занаят.[38] Минавайки през митницата в Назарет, Иисус забелязва митаря Матей, на който казва да тръгне след него. Бъдещият евангелист изпълнява думите му.[39] Божият син събира своите 12 ученика, в които влизат още Филип, Вартоломей, Тома, Иаков Алфеев, Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Юда Искариот. Дава на всички от тях сила да гонят нечестивите духове и да изцеляват болни от тях, и ги съветва как да проповядват.[40]

Учителят обикаля из цяла Галилея. Поучава в синагогите, проповядва и изцелява болни недъгави и немощни. Скоро се прочува из цяла Сирия и тълпи от народи тръгват подир новия пророк.[41]

Иисус Христос извършва няколко чудеса, засвидетелствани пред лицето на неговите ученици и различни хора:

Иисус прочистване прокажен.
  • При пътуването на Христос, заедно с учениците му, във водите на Генисаретското езеро, се извива голяма буря. Иисус, подтикнат от страха на учениците си, зароден от тяхното безверие, успокоява буйните води до пълно затишие.[42]

Синът Божи извършва няколко изцеления на болни, прокажени, разслабени и бесновати:

  • След Проповедта на планината Иисус Христос очиства един прокажен.[43]
  • По молба на един стотник излекува разслабения му слуга.[44]
  • Допира ръка до тъщата на Петър, болна от огница. Тя оздравява и почва да служи на Христос.[45]
  • Прогонва с една дума духовете на мнозина хванати от бяс.[46]
  • В страната Гергесинска, Иисус изгонва бесовете на двама свирепи мъже. Бесовете отиват в стадо свине, което се издавя в морето.[47]
  • В Назарет Христос прощава греховете на един разслабен, носен на постелка. Подтикнат от безверието на книжниците, той заповядва на недъгавия да стане, да вземе постелката си и да върви у дома си. Точно това прави клетият човек пред очите на насъбралия се народ.[48]
  • Една жена, страдала дванадесет години от кръвотечение, докосва дрехата на Божия син и се излекува.[49]
  • Извежда едно мъртво момиче от дома му живо пред изумен народ.[50]
  • Двама слепци проглеждат само с едно докосване на божията ръка върху очите им.[51]
  • Изгонва беса на един ням човек. Веднага щом злият дух напуска немия, той проговаря.[52]
  • Заздравява изсъхналата ръка на човек, при посещение на синагогата на фарисеите.[53]

Учение и проповеди

Живопис от 19-ти век, изобразяваща Проповедта на планината от Карл Блох.

Една от най-популярните проповеди на Иисус Христос е Проповедта на планината, изнесена пред насъбрал се народ в планина. Проповедта започва с 10-те блаженства, в които се изтъква пътя към вечния живот. След тях Христос, по свои думи, допълва старозаветния закон, а не го разрушава.[54] Това допълване най-добре характеризира Христовото учение, което се отдалечава от еврейските вярвания.

Проповедта продължава с наставления за скромност, милосърдие, постене и как човек да използва молитвата. Иисус завещава на народа Господнята молитва.[55]

Христовите наставления завършват със заръки как хората да се отнасят помежду си и да се предпазват от лъжливите учители и пророци, които с времето ще се увеличават. Когато Божият син свършва думите си, народът се чуди на учението му, понеже се отличава от това на фарисеите.[56]

Фарисеите са едни от най-големите противници на христовото учение. Те порицават Иисус Христос и учениците му, че не спазват постите и съботните наставления. Христос изобличава надменността и жестокостта на своите врагове, след което им казва, че Син Човеческий е господар на съботата[57] и докато младоженецът е със сватбарите, няма нужда от тъга. Щом младоженецът им бъде отнет, тогава ще има нужда от пост.[58]

Иисус Христос дава поучения на своите 12 апостоли как да проповядват пред хората: пред кои да разкриват учението си и пред кои да премълчават мисията си; как светът ще се отнася с тях, станали вече последователи на Христа; през какви мъчения и отричания ще преминат. Разкрива обаче и наградите, с които ще са окичат в Небесното царство, ако претърпят всички несгоди и продължават със светлото си дело до края на земните си дни.[59]

Учителят отпраща двама пратени от Йоан Кръстител ученици, да разкажат на затворника за всички изцеления извършени от него. След това Христос говори на народа за кръстителя от пустинята, който е последният библейски пророк. Говори за пренебрежителното и обвинително отношението на хората към Йоан и към самия него. Укорява градовете, в които най-много чудеса е вършил. Споменава Тир и Содом, които ще бъдат по-оправдани пред Бога, защото не са виждали чудото на Божия син. Иисус Христос приканва всички отрудени и обременени да вземат неговото иго, като почнат да му подражават, защото в игото му ще намерят утешение.[60]

Обявяване за Месия и преображение

Предателство, съд и смърт

На 1 април 786 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), Иисус влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на Синедриона. Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йерусалим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне). Сред втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски – един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час – виж Библията – Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 г.[61]

Възкресение и възнесение

Двама члена на синедриона – Йосиф Ариматийски и Никодим – получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася – Възнесение Господне (Спасовден).

Титли

Исторически възгледи за Иисус Христос

Сред учените и в библеистиката има консенсус само по отношение историческата достоверност на две събития от земния живот на Иисус – общението му с Йоан Кръстител и съдебния процес срещу него пред римския префект на Юдея – Пилат Понтийски. [62][63][64]

По отношение на историческата личност Иисус има най-различни трактовки, свеждащи се по социално-културното си естество основно до следните четири:

  1. апокалиптичен пророк;
  2. харизматичен лечител,
  3. философ – киник и
  4. еврейски месия и пророк на социална промяна,

или синтезиран образ притежаващ черти в по-ниска или по-висока степен от всеки един от тези антични социални типажа.[65]

Нехристиянските източници за съществуването на историческата личност Иисус са късни и два вида – римски и еврейски. На няколко места в равиническата литература се споменава за Йешу бен Пандера, когото съвременните изследователи идентифицират като Иисус Христос. Значението на името Пандера е спорно - някои смятат, че така се нарича бащата на Иисус (според германския историк Адолф Дайсман - римски легионер[66]), докато според Ориген това е прозвище на дядо му.[67] Вернер Келер го свързва с неточно предаване на гръцката фраза υιος της παρθενου („син на дева“).[68]

Първият който прави съвременен опит за възстановка на историческата личност на Иисус е Херман Реймарус[69], след което с темата се заемат и Ернест Ренан и Алберт Швайцер.[70]

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико – гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят[кой го твърди?], че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на Иисус да е бил иврит, а не арамейски.

В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: „Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти“. Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити – служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зилотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

Историчност

Иисус на трон, православна икона

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема „християнство“ е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности.

Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В „Юдейското минало“ или „Древности“ в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.“ Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал, звучи така: “По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той бил жив и им се явил три дни след разпването му. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса.“ Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния текст. Има предположение, че текстът е внесен по-късно от преписвач.

Религиозни възгледи за Иисус Христос

В християнството

Макар че възгледите за Христос в различните направления на християнството не съвпадат напълно, може да се опише една преобладаваща християнска представа за него, основана на сходствата между православната, католическата и повечето протестантски доктрини. Почти всички християнски течения разглеждат Христос като „Спасител и Изкупител“, като Месията от старозаветните пророчества, който чрез своя живот, смърт и възкресение възстановява общението на човечеството с Бог, въплътено в Новия завет. Неговата смърт на кръста се разбира като изкупително жертвоприношение – източник на спасението на човечеството и изкупление на греха, влязъл в човешката история с греха на Адам. Според християните Христос умира разпнат и се връща в плът и кръв от смъртта в последното чудо, предвещаващо възкресението на човечеството в края на времето. Тогава Христос ще се върне за Страшния съд на живи и мъртви, който ще определи кои от тях ще влязат в рая и кои ще бъдат прокълнати.[71]

Християните смятат Христос за единствения Син Божи и за вечното Слово (Логос), станало човек чрез Въплъщението, така че вярващите в него да получат вечен живот. Според тях той е роден от Дева Мария чрез силата на Светия дух чрез чудото на Непорочното зачатие. Християните вярват, че Христос е истинската глава на единствената света вселенска и апостолическа църква.

Повечето християни вярват, че Бог е триединната Света троица и че Христос, като нейното второ лице, е изцяло Бог. Както казва Атанасиевият символ на вярата от 5 век, Светата троица е „един Бог“ и „три лица... но все пак те не са три Бога, а един Бог“. Някои течения в християнството, наричани антитринитарни, не приемат доктрината за Светата троица.

В юдаизма

Юдаизмът отхвърля християнската идея за Христос като Бог, лице на Светата троица или посредник на Бог. Юдаисткото богословие смята, че той не е Месията от старозаветните пророчества, тъй като не притежава описаните в тях лични качества, нито извършва предричаните действия.[72] Повечето направления в юдаизма смятат вярата, че Христос е Месия, за недопустима за последователите на юдаистичната религия.[73] Последният пророк, признаван от юдаистичната традиция е Малахия, живял няколко века преди Христос.

Мишне Тора, един от основните текстове на юдаистичното право, обобщава юдаистичния възглед за Христос като „препъни-камък“, който „вкарва мнозинството от света в заблудата да служи на божество, различно от Бог“, цитирайки Книгата на пророк Даниил (11:14): „...и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат“.

В исляма

Пророци в исляма, споменати в Корана
Адам или Адем Идрис Нух Худ Салих Ибрахим Лут Исмаил Исхак Якуб Юсуф Айюб
آدم ادريس نوح هود صالح إبراهيم لوط اسماعيل اسحاق يعقوب يوسف أيوب
Адам Енох Ной Евер Шела Аврам Лот Исмаил Исаак Яков Йосиф Йов

Шуайб Муса Харун Зу-л-Кифл Дауд Сюлейман Иляс Ал-Ясаа Юнус Закария Яхия Иса Мухаммад
شعيب موسى هارون ذو الكفل داود سليمان إلياس اليسع يونس زكريا يحيى عيسى محمد
Иотор Моисей Аарон Йезекиил Давид Соломон Илия Елисей Йона Захария Йоан Исус Мохамед Гавриил

В исляма Иисус, наричан на арабски Иса (عيسى), е смятан за пророк и Месия, изпратен, за да напътства израилтяните със свещената книга Инджил (Евангелие). Той е смятан за предшественик на Мохамед, като според мюсюлманите предсказва неговото идване в евангелията, а името му е споменато в Корана повече пъти, отколкото това на Мохамед.[74] Според Корана, смятан от мюсюлманите за последното откровение на Бог, Христос е роден от Мария чрез непорочно зачатие и получава способността да извършва чудеса. Според ислямската традиция той ще се върне на земята като Месия[75], придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост, когато наближи денят на Страшния съд, за да възстанови справедливостта и да разгроми лъжемесията Даджал (Антихриста).

Ислямското течение ахмадие, възникнало в Индия в края на 19 век, свързва своя произход с Христос. Според неговите последователи той оживява след Разпятието и се преселва в Кашмир. Те смятат, че основоположникът на ахмадие Мирза Гулам Ахмад е въплъщението на Христос, описвано в предсказанията за неговото Второ пришествие.

В други религии

В будизма съществуват различни възгледи за Христос. Според някои будисти, като Тензин Гяцо, той е бодхисатва, посветил живота си на благото на хората.[76]

Последователите на мандаянизма, които смятат Йоан Кръстител за най-значимия пророк, отхвърлят Христос, наред с Авраам, Моисей и Мохамед, като лъжепророк на лъжливия еврейски бог Адонаи.[77]

В манихейството Христос е приеман за един от пророците, наред с Гаутама Буда и Заратустра.[78] Подобно е отношението към него и в бахайството, където Христос е смятан за едно от проявленията на Бог, наред с Мохамед, Буда, Кришна и Заратустра, съчетаващ в себе си човешки и божествени черти.[79]

Някои деистични и атеистични приемат етичните възгледи на Христос, разграничавайки ги от обичайната за християнството етика.[80] Така американският деист Томас Джеферсън съставя своя Джеферсънова Библия („Животът и поученията на Иисус от Назарет“), която включва само етичните учения на Христос, тъй като той не вярва в неговата божественост, нито в останалите свръхестествени мотиви в Библията.

Вижте също

Източници

Библиография

  • Матей, Св. апостол и евангелист. Свето Евангелие // Светия Синод на Българската църква.
  • Cohen, Shaye J.D. From the Maccabees to the Mishnah. Westminster Press, 1987. ISBN 066421911X.
  • Brown, Raymond E. The Death of the Messiah: From Gethsemane to the Grave. New York, Doubleday, Anchor Bible Reference Library, 1994. ISBN 0300140096. с. 964.
  • Wells, George Albert. The Jesus Legend. Chicago, Open Court, 1996. ISBN 0812693345.
  • Freke, Timothy и др. The Jesus Mysteries: Was the 'Original Jesus' a Pagan God?. London, HarperCollins, 1999. ISBN 0609807986.
  • Davies, William David et al. Matthew 1-7. 2004. ISBN 0567083551. (на английски)

Цитирани източници

  1. Библия.
  2. Нов Завет.
  3. Нов Завет.
  4. Евангелие от Лука.
  5. а б Евангелие от Лука.
  6. В историческата литература се среща и с двете транскрипции „Исус“ и „Иисус“, а в българската православна традиция само като Иисус.
  7. Шапиро, Майкъл. 100-те най-влиятелни евреи на всички времена. София, Репортер, 1994. ISBN 954-8102-12-9. с. 11-16.
  8. Матей 27:59-60, Марко 15:46, Лука 23:52-53, Йоан 19:40-42.
  9. [Сура Ал-Имран, 55], [Сура Ниса, 158]
  10. Cohen 1987, с. 78, 93, 105, 108.
  11. Brown 1994, с. 964.
  12. D. A. Carson, et al., p. 50-56; John Dominic Crossan, The Historical Jesus: The Life of a Mediterranean Jewish Peasant, HarperCollins, 1991, p. xi-xiii; Michael Grant, p. 34-35, 78, 166, 200; Paula Fredriksen, Jesus of Nazareth, King of the Jews, Alfred A. Knopf, 1999, p. 6-7, 105-110, 232-234, 266; John P. Meier, vol. 1:68, 146, 199, 278, 386, 2:726; E.P. Sanders, pp. 12-13; Geza Vermes, Jesus the Jew (Philadelphia: Fortress Press 1973), p. 37.; Paul L. Maier, In the Fullness of Time, Kregel, 1991, pp. 1, 99, 121, 171; N. T. Wright, The Meaning of Jesus: Two Visions, HarperCollins, 1998, pp. 32, 83, 100-102, 222; Ben Witherington III, pp. 12-20.
  13. Wells 1996, с. 12.
  14. Freke 1999, с. 133, 158.
  15. Стоянов, С. и др. Старобългарски език. Текстове и речник. София, 1976. с. 143, 235. (на български)
  16. Hurtado, Larry W. Lord Jesus Christ: Devotion to Jesus in Earliest Christianity. 2005. ISBN 9780802831675. p. 392. (на английски)
  17. Green, Joel B. The Gospel of Luke. 1997. ISBN 0802823157. p. 88. (на английски)
  18. Garland, David E. Reading Matthew: a literary and theological commentary. 1999. ISBN 1573122742. p. 23. (на английски)
  19. France, R. T. The Gospel of Matthew. 2007. ISBN 080282501X. p. 78. (на английски)
  20. Davies 2004, с. 155.
  21. а б Catholic encyclopedia: Origin of the name Jesus Christ // newadvent.org. Newadvent.org, 2011. Посетен на 10 април 2011. (на английски)
  22. Hare, Douglas. Matthew. 2009. ISBN 066423433X. p. 11. (на английски)
  23. Davies 2004, с. 209.
  24. Phillips, John. Bible explorer's guide. 2002. ISBN 0825434831. p. 147. (на английски)
  25. Lockyer, Herbert. All the Doctrines of the Bible. 1988. ISBN 0310280516. p. 159. (на английски)
  26. Vine, WE. Expository Dictionary of New Testament Words. Old Tappan, NJ, Fleming H. Revell Company, 1940. p. 274-275. (на английски)
  27. Zanzig, Thomas. Jesus of history, Christ of faith. 2000. ISBN 0884895300. p. 314. (на английски)
  28. Ekstrand, Donald W. Christianity. 2008. ISBN 1604779292. p. 147-150. (на английски)
  29. Pannenberg, Wolfhart. Jesus God and Man. 1968. ISBN 0664244688. p. 30-31. (на английски)
  30. Матей 1:1-17
  31. Лука 3:23-38
  32. Св. Григорий Богослов. Родословие на Безначалния // "Родословие Христово". pravoslavieto.com, 24 декември 1997. Посетен на 14 февруари 2015. (на български)
  33. Матей 1:17-25
  34. Матей 2:1-23
  35. Евангелие от Лука 1:31, 2:21.
  36. Матей 3:1-17.
  37. Матей 4:1-11.
  38. Матей 4:13-22.
  39. Матей 9:9.
  40. Матей 10:1-42.
  41. Матей 4:23-25.
  42. Матей 8:24-27.
  43. Матей 8:1-4.
  44. Матей 8:5-13.
  45. Матей 8:14-15.
  46. Матей 8:16-17.
  47. Матей 8:28-32.
  48. Матей 9:1-8.
  49. Матей 9:20-22.
  50. Матей 9:23-25.
  51. Матей 9:27-31.
  52. Матей 9:32-33.
  53. Матей 12:10, 13
  54. Матей 5:1-48.
  55. Матей 6:1-34.
  56. Матей 7:1-29.
  57. Матей 12:8.
  58. Матей 9:15.
  59. Матей 10:1-42.
  60. Матей 11:1-30.
  61. Годината на смъртта е по време на управлението на Пилат (26-36 г.), но не е посочена изрично. Според евангелията датата на смъртта съвпада с пасхата или с подготвителния ден за нея. Това означава, че Исус Христос е починал на 14 или 15 нисан, който според еврейския календар се пада в 30, 31, 33 или 34 г. По-голямата част от новозаветните богослови приемат, че Христос е починал през 30 г., тъй като ап. Павел става християнин между 32 и 35 г. (вж. Gerd Theißen, Anette Merz. Der Historische Jesus, S. 152ff; Leonard Goppelt. Theologie des Neuen Testaments, S. 71)
  62. Jesus Remembered by James D. G. Dunn 2003 ISBN 0-8028-3931-2 page 339 states of baptism and crucifixion that these „two facts in the life of Jesus command almost universal assent“.
  63. Crossan, John Dominic. Jesus: A Revolutionary Biography. HarperOne, 1995. ISBN 0-06-061662-8. с. 145. That he was crucified is as sure as anything historical can ever be, since both Josephus and Tacitus ... agree with the Christian accounts on at least that basic fact.
  64. Jesus as a Figure in History: How Modern Historians View the Man from Galilee by Mark Allan Powell 1998 ISBN 0-664-25703-8 pages 168–173
  65. Християнска етика, Иисус Христос – живот и дело. Издателство „Слънце“ ISBN 954-742-059-3, 2009, учебно помагало.
  66. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Християнство, Източници, стр. 313. Народна младеж, 1983, София.
  67. Origenes. Contra Celsum, lib. I, cap. 32. (J. P. Migne. Patrologiae cursus completus. Series graeca. Paris 1857. T. ХI, col. 320-321). Epiphanius. Adversus haereses. LXXVIII, 7. (J. P. Migne. PG Paris 1863. T. XLII. col. 708-709)
  68. Nietsch und Bleck. Studien und Kritiken, 1840, S. 116; Joseph Klausner. Пос. съч., с. 25; Werner Keller. Und die Bibel hat doch recht. Forscher beweisen die kistorische Wahrheit. Dusseldorf 1956, S. 327-328.
  69. Начало поисков исторического Иисуса: Герман Реймарус и Вольфенбюттельские отрывки
  70. От Ренана до Данна. Кем же был исторический Иисус из Назарета?
  71. Catechism of the Catholic Church §1021–1022 // Vatican.va. Посетен на 19 ноември 2010. (на английски)
  72. Simmons, Shraga. Why Jews Do not Believe in Jesus // aish.com. aish.com, 2011. Посетен на 9 юли 2011. (на английски)
  73. Question 18.3.4: Reform's Position On...What is unacceptable practice? // faqs.org. Advameg, 2011. Посетен на 9 юли 2011. (на английски)
  74. Jesus in the Quran // islam101.com. islam101.com. Посетен на 8 юли 2011. (на английски)
  75. Коран, 4:159
  76. Beverley, James A. Hollywood's Idol // christianitytoday.com. Christianity Today, 2001. Посетен на 20 април 2007. (на английски)
  77. Mandaean Scriptures and Fragments: The Haran Gawaitha // gnosis.org. gnosis.org. Посетен на 20 април 2007. (на английски)
  78. Bevan, A. A. Manichaeism // Hastings, James (ed.). Encyclopaedia of Religion and Ethics, Volume VIII. London, 1930. (на английски)
  79. Stockman, Robert. Jesus Christ in the Baha'i Writings // Bahá'í Studies Review (1). 1992. OCLC 30061083. (на английски)
  80. Wills 2006.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за