Диаконикон: Разлика между версии
м Шаблон:1911 => Шаблон:Brit11 |
Описанието беше буквално преведено от английски. Направих граматически поправки, но моля да разгледате и преведете грамотно! |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Yarspas.jpg|thumb|Тройни апсиди на православна църква. Олтар е най-голямата средна апсида, |
[[Image:Yarspas.jpg|thumb|Тройни апсиди на православна църква. ''Олтар'' е най-голямата средна апсида, ''протезис'' е вдясно и ''диаконикон'' е апсидата вляво ]] |
||
'''Диаконикон''' ({{lang-el|Διακονικόν, ''diakonikon''}}; [[Църковнославянски език]]: ''diakonik'') е името, дадено на камерата от южната страна на централната [[апсида]] на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията(свещените съдове се съхраняват в [[протезис]]а, северната страна на светилището) в [[Източнокатолически църкви|източнокатолическата]] и [[Православна църква|православната]] църква. |
'''Диаконикон''' ({{lang-el|Διακονικόν, ''diakonikon''}}; [[Църковнославянски език]]: ''diakonik'') е името, дадено на камерата от южната страна на централната [[апсида]] на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията (свещените съдове се съхраняват в [[протезис]]а, северната страна на светилището) в [[Източнокатолически църкви|източнокатолическата]] и [[Православна църква|православната]] църква. |
||
Диакониконът съдържа ''thalassidion'' ([[умивалник]]) мивка, |
Диакониконът съдържа ''thalassidion'' ([[умивалник]]) мивка, чиято канализация се събира в почетно място, където течности, като вода, се използват за измиване на светите неща и чак след това се изхвърля. Тази вода може да се използва от духовенството за измиване на ръце преди започване на [[Божествената литургия]]. Диакониконите обикновено имат шкафове или чекмеджета, където одежди и църковни завеси ([[антепендия]]) могат да се съхраняват безопасно. Тук се съхраняват и въгленът, и мястото за загряване на'' [[Зеон(литургия) |Зеон]]'' (вряща вода, която се излива в [[потир (чаша)|потир]] преди причастие, хавлии и други необходими предмети). |
||
Само [[епископ]]ите или [[свещеник]]ът може да заседава в [[светилище]]то |
Само [[епископ]]ите или [[свещеник]]ът може да заседава в [[светилище]]то; [[дякон]]ите и свещенослужителите може да седят в диаконикона, когато те не са необходими за основната си цел. Тъй като диакониконът се намира зад [[иконостас|иконостаса,]] то се счита за свято място и само тези, които имат специфично литургично задължение, могат да влизат вътре. |
||
По време на управлението на [[Юстин II]] (565-574), по |
По време на управлението на [[Юстин II]] (565-574), по чието време се прави промяната в [[литургия]]та, диакониконът и [[Протезис|протезисът]] започват да се обособяват в отделни [[апсида|апсиди]] в източния край на светилището. Преди това е имало само една [[апсида]]. |
||
В |
В църкви в централна [[Сирия]] от по-ранен период диакониконът е правоъгълна, странична апсида на [[Kalat-Seman|''Kalat-Seman'']], добавена по-късно. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 14:07, 24 октомври 2015
Диаконикон (Шаблон:Lang-el; Църковнославянски език: diakonik) е името, дадено на камерата от южната страна на централната апсида на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията (свещените съдове се съхраняват в протезиса, северната страна на светилището) в източнокатолическата и православната църква.
Диакониконът съдържа thalassidion (умивалник) мивка, чиято канализация се събира в почетно място, където течности, като вода, се използват за измиване на светите неща и чак след това се изхвърля. Тази вода може да се използва от духовенството за измиване на ръце преди започване на Божествената литургия. Диакониконите обикновено имат шкафове или чекмеджета, където одежди и църковни завеси (антепендия) могат да се съхраняват безопасно. Тук се съхраняват и въгленът, и мястото за загряване на Зеон (вряща вода, която се излива в потир преди причастие, хавлии и други необходими предмети).
Само епископите или свещеникът може да заседава в светилището; дяконите и свещенослужителите може да седят в диаконикона, когато те не са необходими за основната си цел. Тъй като диакониконът се намира зад иконостаса, то се счита за свято място и само тези, които имат специфично литургично задължение, могат да влизат вътре.
По време на управлението на Юстин II (565-574), по чието време се прави промяната в литургията, диакониконът и протезисът започват да се обособяват в отделни апсиди в източния край на светилището. Преди това е имало само една апсида.
В църкви в централна Сирия от по-ранен период диакониконът е правоъгълна, странична апсида на Kalat-Seman, добавена по-късно.
Вижте също
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Diaconicon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.