Коста Лулчев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Български социалисти, ползвайки HotCat |
добавки |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
{{Депутат-България|6в=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|22о=1}} |
{{Депутат-България|6в=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|22о=1}} |
||
}} |
}} |
||
'''Коста Лулчев''' е български политик, роден е на [[9 март]] [[1882]] г. в [[Оряхово]]. |
'''Коста Лулчев''' е български политик, роден е на [[9 март]] [[1882]] г. в [[Оряхово]]. |
||
Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество |
Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ ([[1898]] г.). |
||
В периода [[1924]]-[[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]]-[[1945]] г.). |
В периода [[1924]]-[[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]]-[[1945]] г.). |
||
През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699-704 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
|||
⚫ | През [[1948]] г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. |
||
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | През [[1948]] г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. |
||
⚫ | |||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
[http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.] |
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.] |
||
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}} |
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}} |
Версия от 11:06, 25 октомври 2015
Коста Лулчев | |
Български политик, социалдемократ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС VI ВНС | |
Коста Лулчев в Общомедия |
Коста Лулчев е български политик, роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово.
Той е един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ (1898 г.).
В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945 г.).
През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си.[1]
През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание.
През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години.
Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 699-704.