Морийн О'Хара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| рождено име = Морийн ФицСимънс
| рождено име = Морийн ФицСимънс
| роден-място = [[Дъблин]], [[Ирландия]]
| роден-място = [[Дъблин]], [[Ирландия]]
| починал-място =
| починал-място = [[Бойзи]], [[Айдахо]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| друго име =
| друго име =
| активност = 1938–1973 <br> 1991–2000
| активност = 1938–1973 <br> 1991–2000
| брачен партньор = Джордж Браун (1939-1941; анулиран), Уил Прайс (1941-1953; развод),
| брачен партньор = Джордж Браун (1939–1941; анулиран), Уил Прайс (1941–1953; развод),
Чарлс Блейър, младши (1968-1978; неговата смърт)
Чарлс Блейър, младши (1968–1978; неговата смърт)
| деца =
| деца =
| родители =
| родители =
Ред 23: Ред 23:
| награди =
| награди =
}}
}}
'''Морийн О'Хара''' ({{lang-en|Maureen O'Hara}}) е американска актриса, родена в [[Ирландия]]. Тя е естествено червенокоса и играе роли на страстни и чувствителни героини. Най-известните и&#768; филми са „Колко зелена бе моята долина“ (1941), „Чудо на 34-та улица“ (1947), „Рио Гранде“ (1950), „Тихият човек“ (1952), „[[Нашият човек в Хавана]]“ (1959) и „Капан за родители“ (1961).<ref name="ic">[http://www.irishcentral.com/culture/entertainment/Oscar-winning-Maureen-OHara-speaks-about-her-life-as-a-Hollywood-legend.html# Interview November, 2014, about Oscar Award and career] at Irish Central.</ref> Има звезда на Холивудската [[алея на славата]].
'''Морийн О'Хара''' ({{lang-en|Maureen O'Hara}}) е американска актриса, родена в [[Ирландия]]. Тя е естествено червенокоса и играе роли на страстни и чувствителни героини. Най-известните и&#768; филми са – „Колко зелена бе моята долина“ (1941), „Чудо на 34-та улица“ (1947), „Рио Гранде“ (1950), „Тихият човек“ (1952), „[[Нашият човек в Хавана]]“ (1959) и „Капан за родители“ (1961).<ref name="ic">[http://www.irishcentral.com/culture/entertainment/Oscar-winning-Maureen-OHara-speaks-about-her-life-as-a-Hollywood-legend.html# Interview November, 2014, about Oscar Award and career] at Irish Central.</ref> Има звезда на Холивудската [[алея на славата]].


==Кариера и личен живот==
==Кариера и личен живот==
Ред 30: Ред 30:
Тя е второто от общо шест деца. През 1942 година става американска гражданка и оттогава има двойно гражданство. Има три брака и една дъщеря. Почти веднага след третия си брак спира да се снима в киното и се отказва от актьорската си кариера. Връща се отново едва през 1991 година и има няколко появявания както в киното, така и на телевизионния екран.
Тя е второто от общо шест деца. През 1942 година става американска гражданка и оттогава има двойно гражданство. Има три брака и една дъщеря. Почти веднага след третия си брак спира да се снима в киното и се отказва от актьорската си кариера. Връща се отново едва през 1991 година и има няколко появявания както в киното, така и на телевизионния екран.


Автобиографията и&#768; е публикувана през 2005 г.
Автобиографията и&#768; е публикувана през 2005 г.


През 2014 г., на О'Хара е връчен „Оскар“ за цялостно творчество с посвещение '''„На Морийн О'Хара, една от най-ярките звезди на Холивуд, чийто вдъхновяващи образи блестят със страст, топлота и сила“'''. Тя и [[Мирна Лой]] са единствените актриси, които са наградени с „Оскар“ за цялостно творчество, без да са били номинирани в индивидуална категория.<ref name="ic"></ref>
През 2014 г., на О'Хара е връчен „Оскар“ за цялостно творчество с посвещение '''„На Морийн О'Хара, една от най-ярките звезди на Холивуд, чийто вдъхновяващи образи блестят със страст, топлота и сила“'''. Тя и [[Мирна Лой]] са единствените актриси, които са наградени с „Оскар“ за цялостно творчество, без да са били номинирани в индивидуална категория.<ref name="ic"></ref>
Ред 47: Ред 47:
* [http://film.virtual-history.com/person.php?personid=2882 Фотогалерия]
* [http://film.virtual-history.com/person.php?personid=2882 Фотогалерия]


{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:О'Хара, Морийн}}
{{СОРТКАТ:О'Хара, Морийн}}
[[Категория:Американски актьори и актриси]]
[[Категория:Американски актьори и актриси]]

Версия от 13:38, 30 октомври 2015

Морийн О'Хара
Maureen O'Hara
РоденаМорийн ФицСимънс
Починала
Активност1938–1973
1991–2000
Брачен партньорДжордж Браун (1939–1941; анулиран), Уил Прайс (1941–1953; развод), Чарлс Блейър, младши (1968–1978; неговата смърт)
Уебсайт
Морийн О'Хара в Общомедия

Морийн О'Хара (Шаблон:Lang-en) е американска актриса, родена в Ирландия. Тя е естествено червенокоса и играе роли на страстни и чувствителни героини. Най-известните ѝ филми са – „Колко зелена бе моята долина“ (1941), „Чудо на 34-та улица“ (1947), „Рио Гранде“ (1950), „Тихият човек“ (1952), „Нашият човек в Хавана“ (1959) и „Капан за родители“ (1961).[1] Има звезда на Холивудската алея на славата.

Кариера и личен живот

Дебютира в киното през 1939 г. Считана е за една от най-известните актриси от златната ера на Холивудското кино и за една от най-красивите жени в света. Участва предимно в уестърни, като в пет от тях партнира на Джон Уейн.

Тя е второто от общо шест деца. През 1942 година става американска гражданка и оттогава има двойно гражданство. Има три брака и една дъщеря. Почти веднага след третия си брак спира да се снима в киното и се отказва от актьорската си кариера. Връща се отново едва през 1991 година и има няколко появявания както в киното, така и на телевизионния екран.

Автобиографията ѝ е публикувана през 2005 г.

През 2014 г., на О'Хара е връчен „Оскар“ за цялостно творчество с посвещение „На Морийн О'Хара, една от най-ярките звезди на Холивуд, чийто вдъхновяващи образи блестят със страст, топлота и сила“. Тя и Мирна Лой са единствените актриси, които са наградени с „Оскар“ за цялостно творчество, без да са били номинирани в индивидуална категория.[1]

Почива в съня си на 24 октомври 2015 г. в дома си в Бойзи, Айдахо на 95 години.[2]

Библиография

Източници

  1. а б Interview November, 2014, about Oscar Award and career at Irish Central.
  2. Myrna Oliver. Maureen O' Hara, the 'only leading lady big enough and tough enough for John Wayne,' dies at 95 // Los Angeles Times, 24 October, 2015. Посетен на 25 октомври 2015.

Външни препратки