Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
== История == |
== История == |
||
Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против подялбата на Македония.<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>. |
Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>. |
||
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише: |
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише: |
Версия от 21:01, 30 октомври 2015
Временното представителство на обединената бивша ВМОРО е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония.
История
Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[1] На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към македонската емиграция в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин“[2].
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
„ | Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[3] | “ |
След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други[4]. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.
Външни препратки
- "До членовете на българското правителство и за информация на управителните органи на политическите партии в България" , декларация (на френски език с прикачен превод на български) на Временното представителство на бившата ВМОРО, София, 30 май 1919 година
Вижте още
- Учредителен събор на македонските бежански братства
- Македонска федеративна организация
- ВМРО (обединена)
Бележки
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.
- ↑ Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.
- ↑ Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]