Бистра Цветкова: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Бистра Цветкова е |
Бистра Цветкова е внучка на революционера [[Георги Чуранов]], ръководител на [[ВМОРО]] в [[Смилево]], Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка [[Андрей Цветков]]. |
||
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952). |
|||
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981). |
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981). |
||
Ред 34: | Ред 36: | ||
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите: |
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите: |
||
* Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956). |
* Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956). |
||
* Паметна битка на народите (1969, |
* Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език - 1971 г.) |
||
* Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971) |
* Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971) |
||
* Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972) |
* Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972) |
||
Ред 40: | Ред 42: | ||
* Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975) |
* Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975) |
||
* Les Institutions ottomanes en Europe (1978) |
* Les Institutions ottomanes en Europe (1978) |
||
* Село Смилево, Битолско, в |
* Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015) |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:44, 3 ноември 2015
Бистра Цветкова | |
български историк | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работила в | БАН, Софийски университет, Народна библиотека „Кирил и Методий“ |
Бистра Андреева Цветкова е виден български историк и османист, професор в Исторически факултет на Софийския университет.
Биография
Бистра Цветкова е внучка на революционера Георги Чуранов, ръководител на ВМОРО в Смилево, Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка Андрей Цветков.
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро (1958) и Париж (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в Санкт-Петербург на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, Марсилия (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).
Основни публикации
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:
- Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956).
- Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език - 1971 г.)
- Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
- Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
- Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в. (2 т., съставителство, 1975)
- Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
- Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
- Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015)
Източници
- Енциклопедия България, VІІ т., с. 348–349.
|