Бистра Цветкова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27: Ред 27:


== Биография ==
== Биография ==
Бистра Цветкова е потомка на революционера [[Георги Чуранов]], ръководител на [[ВМОРО]] в [[Смилево]], Битолско. През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).
Бистра Цветкова е внучка на революционера [[Георги Чуранов]], ръководител на [[ВМОРО]] в [[Смилево]], Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка [[Андрей Цветков]].
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).


Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).
Ред 34: Ред 36:
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:
* Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956).
* Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956).
* Паметна битка на народите (1969, ІІ прераб. изд. – 1979, на френски език - 1971 г.)
* Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език - 1971 г.)
* Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
* Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
* Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
* Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
Ред 40: Ред 42:
* Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
* Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
* Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
* Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
* Село Смилево, Битолско, в национално-революционното движение (1979)
* Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015)


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:44, 3 ноември 2015

Бистра Цветкова
български историк

Родена
30 август 1926 г.(1926-08-30)
Починала
16 август 1982 г. (на 55 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работила вБАН,
Софийски университет,
Народна библиотека „Кирил и Методий“

Бистра Андреева Цветкова е виден български историк и османист, професор в Исторически факултет на Софийския университет.

Биография

Бистра Цветкова е внучка на революционера Георги Чуранов, ръководител на ВМОРО в Смилево, Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка Андрей Цветков.

През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).

Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро (1958) и Париж (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в Санкт-Петербург на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, Марсилия (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).

Основни публикации

Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:

  • Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956).
  • Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език - 1971 г.)
  • Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
  • Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
  • Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в. (2 т., съставителство, 1975)
  • Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
  • Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
  • Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015)

Източници

  • Енциклопедия България, VІІ т., с. 348–349.