Ханибал Барка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 39: Ред 39:
[[Файл:Beaumont-Hannibal-Chambéry.jpg|ляво|thumb|580px|[https://it.wikipedia.org/wiki/File:Beaumont-Hannibal-Chamb%C3%A9ry.jpg Ханибал като 9-годишно дете се кълне във вечна омраза към римляните]<br> - картина на [[:it:Claudio Francesco Beaumont|Беамонт]], (1730 - началото на 1766), Музей на изящните изкуства в [[Шамбери]], област [[Савоя]], [[Франция]]]]
[[Файл:Beaumont-Hannibal-Chambéry.jpg|ляво|thumb|580px|[https://it.wikipedia.org/wiki/File:Beaumont-Hannibal-Chamb%C3%A9ry.jpg Ханибал като 9-годишно дете се кълне във вечна омраза към римляните]<br> - картина на [[:it:Claudio Francesco Beaumont|Беамонт]], (1730 - началото на 1766), Музей на изящните изкуства в [[Шамбери]], област [[Савоя]], [[Франция]]]]
Няколко години след смъртта на баща си, през 221 пр.н.е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 пр.н.е. [[Обсада на Сагунт|превзема град Сагунт]], съюзник на Рим, с което избухва [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]].
Няколко години след смъртта на баща си, през 221 пр.н.е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 пр.н.е. [[Обсада на Сагунт|превзема град Сагунт]], съюзник на Рим, с което избухва [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]].
[[File:Francisco Domingo Marques The Final Day of Sagunto in 219 BC.jpg|ляво|thumb|580px|[https://it.wikipedia.org/wiki/File:Francisco_Domingo_Marques_The_Final_Day_of_Sagunto_in_219_BC.jpg "Последният ден на Сагунт" (219 г. пр.н.е.)] - [[:en:Francisco Domingo Marques|Франциско Доминго Маркес]], 1869]]

През [[218 пр.н.е.]] извършва преход от [[Картахена|Нови Картаген]] през [[Пиренеи]]те, южна [[Галия]] и [[Алпи]]те в [[Италия]]. [[File:Marcia di Annibale (218-202 aC).png|left|thumb|Походът на Ханибал през [[Алпи]]те по време на Втората пуническа война (218 - 202 г. пр.н.е.).]] В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при [[битка при Требия|Требия]], [[битка при Тразименското езеро|Тразименското езеро]], [[битка при Кана|Кана]] и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река [[По]], но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|македонския]] цар [[Филип V]]. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 пр.н.е. Ханибал губи главния си италийски съюзник – град [[Капуа]] в [[Кампания]]. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - [[Таранто|Тарент]]. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а [[Древна Македония|Македония]] е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, [[Хасдрубал Барка]], да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в [[битка при Метавър|битката при Метавър]] (207 пр.н.е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 пр.н.е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен [[Тунис]]), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В [[битка при Зама|битката при Зама]] (октомври 202 пр.н.е.) е разбит от войските на римския проконсул [[Сципион Африкански|Публий Корнелий Сципион]] и нумидийския владетел [[Масиниса]]. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.
През [[218 пр.н.е.]] извършва преход от [[Картахена|Нови Картаген]] през [[Пиренеи]]те, южна [[Галия]] и [[Алпи]]те в [[Италия]]. [[File:Marcia di Annibale (218-202 aC).png|left|thumb|Походът на Ханибал през [[Алпи]]те по време на Втората пуническа война (218 - 202 г. пр.н.е.).]] В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при [[битка при Требия|Требия]], [[битка при Тразименското езеро|Тразименското езеро]], [[битка при Кана|Кана]] и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река [[По]], но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|македонския]] цар [[Филип V]]. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 пр.н.е. Ханибал губи главния си италийски съюзник – град [[Капуа]] в [[Кампания]]. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - [[Таранто|Тарент]]. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а [[Древна Македония|Македония]] е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, [[Хасдрубал Барка]], да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в [[битка при Метавър|битката при Метавър]] (207 пр.н.е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 пр.н.е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен [[Тунис]]), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В [[битка при Зама|битката при Зама]] (октомври 202 пр.н.е.) е разбит от войските на римския проконсул [[Сципион Африкански|Публий Корнелий Сципион]] и нумидийския владетел [[Масиниса]]. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.



Версия от 00:48, 6 ноември 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ханибал.

Ханибал Барка
Илюстрация на мраморен бюст на Ханибал от „Римска история“ на Теодор Момзен

Години на служба226 пр.н.е. - 190 пр.н.е.
Служи наКартаген
Род войски
КомандванияАрмията на Картаген : експедиционен корпус в Испания (221-219 пр.н.е.) експедиционен корпус в Италия (219-202 пр.н.е.)
Битки/войниВтора пуническа война:
Обсада на Сагунт
Битка при Тичино

Битка при Требия
Битка при Тразименското езеро
Битка при Кана
Битки при Нола
Обсада на Капуа
Битка при Силарус
Първа битка при Хердония
Втора битка при Хердония
Битка при Нумистро
Битка при Аскулум
Битка при Грументо
Битка при Кротоне
Битка при Зама

Римско-сирийска война

Дата и място на раждане
247 г. пр.н.е.
Дата и място на смърт
183 г. пр.н.е. (64 г.)
Родствасин на Хамилкар Барка
Ханибал Барка в Общомедия

Ханиба̀л (в буквален превод от финикийски и на пунически) — „дар от Баал“; също и Анибал, Ханибал Барка /Барка на пунически е мълния/; на латински: Hannibal, Hannibal Barkas; 247-183 г. пр.н.е.) е картагенски военачалник и държавник, известен с борбата си срещу възхода на Рим.

История

Син е на Хамилкар Барка, който командва картагенските войски в Сицилия в последните години на Първата пуническа война, а след нейния край започва завоюването на Иберия. Ханибал прекарва голяма част от детството си в тази страна.

Ханибал като 9-годишно дете се кълне във вечна омраза към римляните
- картина на Беамонт, (1730 - началото на 1766), Музей на изящните изкуства в Шамбери, област Савоя, Франция

Няколко години след смъртта на баща си, през 221 пр.н.е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 пр.н.е. превзема град Сагунт, съюзник на Рим, с което избухва Втората пуническа война.

"Последният ден на Сагунт" (219 г. пр.н.е.) - Франциско Доминго Маркес, 1869

През 218 пр.н.е. извършва преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и Алпите в Италия.

Походът на Ханибал през Алпите по време на Втората пуническа война (218 - 202 г. пр.н.е.).

В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при Требия, Тразименското езеро, Кана и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река По, но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава Сиракуза и македонския цар Филип V. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 пр.н.е. Ханибал губи главния си италийски съюзник – град Капуа в Кампания. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - Тарент. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а Македония е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, Хасдрубал Барка, да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в битката при Метавър (207 пр.н.е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 пр.н.е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен Тунис), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В битката при Зама (октомври 202 пр.н.е.) е разбит от войските на римския проконсул Публий Корнелий Сципион и нумидийския владетел Масиниса. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.

След Втората пуническа война Ханибал се издига начело на Картаген. Избран е за суфет (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време) и прокарва редица административни и данъчни реформи. През 195 г. пр.н.е. е принуден да бяга от родината си, тъй като политическите му противници призовават Рим за подкрепа срещу него. Намира убежище в държавата на Селевкидите в източната част на Средиземноморието. Подпомага сирийския цар Антиох III във войната му срещу римляните (192-188 г. пр.н.е.). След поражението на Антиох едно от мирните условия, поставени от Рим, е екстрадирането на бившия картагенски водач. До края на живота си Ханибал е принуден да бяга първо в Крит, по-късно в Армения и накрая намира убежище във Витиния (северозападна Мала Азия). След като научава, че царят на Витиния се е съгласил да го предаде на римски емисар, Ханибал се самоубива с отрова. Така през 183 г. пр.н.е. в древното пристанище Либиса (дн. Дилишкелешъ в Гебзе, на 50 км източно от Истанбул) умира великият картагенски пълководец и един от най-гениалните стратези в историята.

Смъртта на Ханибал

Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори (Тит Ливий, Полибий, Апиан и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.

Източници

Първични
Вторични
  • ((en)) Schlieffen, Alfred von, Cannae, US Army Combined Arms Center, Command and General Staff College (19.2.2008)

Вижте също

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за