Искърски пролом: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:46, 10 ноември 2015

Искърски пролом
Искърски пролом Искърски пролом Координати: 43°02′35.99″ с. ш. 23°21′10″ и. д. / 43.043333° с. ш. 23.352778° и. д. 43.043333, 23.352778
Г. К.: 43° 05' 00'' N, 23° 25' 00'' E
Тип на обекта:	пролом
Данни
Надм. височина:	362 m
държава:	България
река:	Искър

Искърският пролом (или Старопланински пролом на река Искър) е пролом на река Искър в Западна България, в Западна Стара планина, в Софийска област и Област Враца. Свързва Софийската котловина на юг с Дунавската равнина на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.

Географско описание

Проломът започва северно от град Нови Искър на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява Софийска планина на две части и в този си участък служи за граница между планините Мала планина, Понор и Козница на запад и Голема планина на изток. След село Лакатник реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и тук той служи за граница между Врачанска планина на север и Ржана планина на юг. (Всички изброени планини са част от Западна Стара планина). Завършва южно от град Мездра на 210 m н.в.

Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река Искър в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река Искър приема притоците си Батулийска река (десен), Дълбочица (ляв), Искрецка река (ляв), Габровница (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от Гара Бов се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изгред – при село Лакатник, Черепишкия манастир и село Лютиброд. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в Искър страничните притоци образуват наносни конуси.

Туризъм

В Искърския пролом има интересни места за туризъм – множество различни скални образувания, карстови форми и други. По важните туристически обекти в него са:

водопада Скакля – на левия долинен склон, в района на село Заселе;
карстовият район с пещерите около село Зимевица – на левия долинен склон;
пещерата Темна дупка – на левия долинен склон, северозападно от село Лакатник;
карстовият извор Житолюб – на левия долинен склон, северозападно от село Лакатник;
Лакатнишките скали – на левия долинен склон, западно и северозападно от село Лакатник;
Черепишкия манастир – на десния долинен склон, югозападно от село Лютиброд;
Ритлите – отвесни каменни стени, на левия долинен склон, западно от село Лютиброд и др.

В пробома и околните склонове са разположени над 50 населени места в Община Своге, Софийска област и Община Мездра, Област Враца. Обособени са и няколко големи вилни зони главно в горната част на пролома: в.з. Ромча, в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки около Своге и Церово.

Транспорт

До построяването на жп линията в края на 19-ти век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава почти 80-километров участък от жп линията София – Мездра, като пътуването през него е истинска атракция и наслада за окото на пътника от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте изградени тунела, които „срязват“ извивките на реката.

Успоредно на жп линия преминава и участък от 80,6 km от второкласния Републикански път II-16 Ребърково – Своге – Нови Искър (от km 0,0 до km 80,6). От село Ребърково до Черепишкия манастир пътят е прокаран по десния долинен склон, след това до град Своге – по левия, до село Луково – по десния, а накрая до град Нови Искър – отново по левия.

Топографска карта

Галерия

Искърското дефиле

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 225-226.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 }}
 [[Картинка:Iskargorge-krassiu.jpg|250px|ляво|thumb|Изглед от Искърския пролом]]
-'''Искърският пролом''' (или ''Старопланински пролом на река Искър'') е каньоновиден пролом на река [[Искър]] в [[Западна България]], в [[Стара планина|Западна Стара планина]], в [[Софийска област]] и [[Област Враца]]. Свързва [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг с [[Дунавската равнина]] на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в [[България]] с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
+'''Искърският пролом''' (или ''Старопланински пролом на река Искър'') е пролом на река [[Искър]] в [[Западна България]], в [[Стара планина|Западна Стара планина]], в [[Софийска област]] и [[Област Враца]]. Свързва [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг с [[Дунавската равнина]] на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в [[България]] с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
 == Географско описание ==
-Проломът започва северно от град [[Нови Искър]] на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява [[Софийска планина]] на две части и служи за граница между планините [[Мала планина]], [[Понор (планина)|Понор]] и [[Козница (Стара планина)|Козница]] на запад и [[Голема планина]] на изток. След село [[Лакатник]] реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и той служи за граница между [[Врачанска планина]] на север и [[Ржана планина]] на юг. (Всички изброени планини са част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]). Завършва южно от град [[Мездра]] на 210 m н.в.
+Проломът започва северно от град [[Нови Искър]] на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява [[Софийска планина]] на две части и в този си участък служи за граница между планините [[Мала планина]], [[Понор (планина)|Понор]] и [[Козница (Стара планина)|Козница]] на запад и [[Голема планина]] на изток. След село [[Лакатник]] реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и тук той служи за граница между [[Врачанска планина]] на север и [[Ржана планина]] на юг. (Всички изброени планини са част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]). Завършва южно от град [[Мездра]] на 210 m н.в.
 Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река [[Искър]] в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река [[Искър]] приема притоците си [[Батулийска река]] (десен), Дълбочица (ляв), [[Искрецка река]] (ляв), [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от [[Гара Бов]] се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изгред – при село [[Лакатник]], [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] и село [[Лютиброд]]. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в [[Искър]] страничните притоци образуват наносни конуси.
 == Туризъм ==
-В Искърския пролом има интересни места за [[туризъм]] – множество различни [[скала|скални]] образувания, [[карст]]ови форми и други. В него са [[Лакатнишки скали|Лакатнишките скали]], [[Ритлите]] и пещерата [[Темна дупка]].
+В Искърския пролом има интересни места за [[туризъм]] – множество различни [[скала|скални]] образувания, [[карст]]ови форми и други. По важните туристически обекти в него са:
+* водопада [[Скакля]] – на левия долинен склон, в района на село [[Заселе]];
+* карстовият район с пещерите около село [[Зимевица]] – на левия долинен склон;
+* пещерата [[Темна дупка]] – на левия долинен склон, северозападно от село [[Лакатник]];
+* карстовият извор Житолюб – на левия долинен склон, северозападно от село [[Лакатник]];
+* [[Лакатнишки скали|Лакатнишките скали]] – на левия долинен склон, западно и северозападно от село [[Лакатник]];
+* [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] – на десния долинен склон, югозападно от село [[Лютиброд]];
+* [[Ритлите]] – отвесни каменни стени, на левия долинен склон, западно от село [[Лютиброд]] и др.
+В пробома и околните склонове са разположени над 50 населени места в [[Община Своге]], [[Софийска област]] и [[Община Мездра]], [[Област Враца]]. Обособени са и няколко големи вилни зони главно в горната част на пролома: в.з. [[Ромча]], в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки около [[Своге]] и [[Церово (Софийска област)|Церово]].
 == Транспорт ==
+До построяването на жп линията в края на 19-ти век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава почти 80-километров участък от жп линията [[София]] – [[Мездра]], като пътуването през него е истинска атракция и наслада за окото на пътника от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над [[Искър]] и неговите притоци и повече от двадесетте изградени тунела, които „срязват“ извивките на реката.
+Успоредно на жп линия преминава и участък от 80,6 km от второкласния [[Републикански път II-16]] [[Ребърково]] – [[Своге]] – [[Нови Искър]] (от km 0,0 до km 80,6). От село [[Ребърково]] до [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] пътят е прокаран по десния долинен склон, след това до град [[Своге]] – по левия, до село [[Луково]] – по десния, а накрая до град [[Нови Искър]] – отново по левия.
 == Топографска карта ==
@@ Ред 45: / Ред 56: @@
 </gallery>
 </center>
-== Външни препратки ==
-{{commonscat|Iskar gorge}}
 == Източници ==