Христо Караманджуков: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| роден-място = [[Чокманово]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Чокманово]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| общомедия = Hristo Karamandzhukov |
|||
| вложки = {{Личност/Учител |
| вложки = {{Личност/Учител |
||
| предмет = |
| предмет = |
Версия от 17:53, 12 ноември 2015
Христо Караманджуков | |
български революционер и общественик | |
Роден |
14 декември 1876 г.
|
---|---|
Починал | 21 февруари 1952 г.
|
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Сярско българско педагогическо училище |
Христо Караманджуков в Общомедия |
Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.[2]
Биография
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село Чокманово, тогава в Османската империя. Той е най-големият син на Иван Караманджуков, революционер, четник на Петко войвода, лежал в Одринския затвор.
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и Райково. В 1895 година завършва Четирикласното българско училище в Одрин. Учителства в Карлуково, а през 1898 - 1899 година завършва Серското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера, в която е арестуван баща му, бяга заедно с Христо Лакудов в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на Пловдивския конгрес (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на конгреса на Одринския окръг на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в Софийския университет, но е изключен заради освиркването на княз Фердинанд I при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в Белград. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в Цариградската духовна семинария. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „Реч“.[3]
Делегат е на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград - мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.[4]
Преподава в Педагогическото училище в Дупница, където го заварва Първата световна война.
През 1917 г. като войник в Единадесета пехотна македонска дивизия е командирован в Ниш, където участва в издаването на вестник „Моравски глас“.[5] След войната е директор на гимназията в Ксанти. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник „Родопски глас“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „Родопа“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на Дружба Родина. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването й през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „Тракийския сборник“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на Тракийския научен институт.
Умира в 1952 година.
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903" . По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.[6][7]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 - 14.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.
- ↑ Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.
- ↑ „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.
- Български революционери от Тракия
- Дейци на ВМОРО
- Възпитаници на Серското българско педагогическо училище
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Дейци на Българското тайно революционно братство
- Хора от Област Смолян
- Учители в Серското българско педагогическо училище
- Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария
- Български военни дейци от Първата световна война
- Починали в София
- Дейци на Българската матица
- Дейци на ВТРО