Койнаре: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 133: Ред 133:


== Известни личности ==
== Известни личности ==
* Мишо Баретата - дългогодишен кмет на съседното село
* Христо Цветков Гашевски (р.1850–след 1936) — участник в национално-освободителните борби;
* Христо Цветков Гашевски (р.1850–след 1936) — участник в национално-освободителните борби;
* Стефан Личев (р. 1949) — юрист и политик;
* Стефан Личев (р. 1949) — юрист и политик;

Версия от 14:50, 14 ноември 2015

Койнаре
Общи данни
Население4158 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина78 m
Пощ. код5986
Тел. код06573
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ37863
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Червен бряг
Атанас Атанасов
(ССД; 2023)
Кметство
   кмет
Койнаре
Данаил Тоновски
(ГЕРБ)
Койнаре в Общомедия

Койна̀ре е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Червен бряг - 15 km и на 52 km от Плевен. Един от 14-те града в Плевенска област, с население между 5 и 10 хиляди души. Втори по големина в Община Червен бряг.

Надморската височина е приблизително - 20135,8 см.

История

Районът на Койнаре е населен от най-дълбока древност. В местността "Белия брег" има останки от селище, датирано от епохата на неолита. В местността "Боришница" има богат културен пласт от средния и късен неолит. Следи от непроучени тракийски селища има в местностите "Прогон" и "Новоселски път". В местността "Груя" е разкрит гроб на тракийски воин, погребан чрез трупоизгаряне.

През късната античност, на север от днешното селище е кръстопътя Улпия Ескус - Сердика и Мелта-Монтана. В местността "Каменната могила", на север-североизток от днешния град има останки от римска пътна станция. Койнаре съществува като населено място и през Средновековието. За славянски поселищен живот говорят хидронимите "Затон", "Прибой" и др. В чертите на днешния град са открити средновековни християнски погребения. От града има постъпил в ръкописния отдел на НБ "Св.св.Кирил и Методий" - София,еди лист от български ръкописен октоих от ХІІІв.,заведен под сигнатура "НБКМ 553" - безспорно доказателство за предосманския произход на селището - http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/%28X%281%29S%28lvqujmtppailejx0tqzyad4m%29%29/ViewerWindow.ashx?WebpartKey=Viewer_Viewer_11107&v=1796 .

За първи път името Койнаре се среща в османски регистър от 1516-1517 год., като "Койнар", санджак Нийболу (Никопол).

Отново под името "Село Койнар" от санджак и каза Нигболу,се споменава и във краткия регистър на Османската империя от 1530г.(Istanbul - BOA,TD 370,s.510).

Койнаре няколко пъти е сменяло поселищното си местонахождение, спомен за което са наименованиятя "Селището" на няколко местности в неговото землище. Това се е налагало от приижданията на реката и наводненията, предизвикани от обилни валежи и снеготопене.

В края на XVIII век епископ Софроний Врачански споменава Койнаре в своята „Житие и страдания грешнаго Софрония“: "Седях на Плевен три дни и на четвертия ден востанах и потеглих къмто Враца. Пратих напред человеци селяни, ако има войска по селата, да потекут насреща нас да ми скажат да са възвърнем пак на Плевен. И тако поидохме до село Коинлари (Овцете), що е пол пут до Враца."

Според книгата "Donau-Bulgarien und der Balkan" (1882 г., Лайпциг) на австрийския географ Феликс Каниц, който пътува из България през 60-те и 70-те години на 19 век, в Койнаре има 310 български, 130 помашки и 60 цигански къщи.

Видна личност от периода на Възраждането и национално-освободителната борба е Христо Цветков Гашовски, роден около 1850 г. в с. Койнаре, тогава Белослатенско - шивач в Орхание. Един от участниците в обира на турската поща в старопланинския проход "Араба конак", извършен под ръководството на Димитър Общи. За това си участие е осъден на три години заточение в Диарбекир. След Освобождението Христо Гашевски живее в Орхание (днес Ботевград), където няколко години подред заема различни административни длъжности. Починал след 1936 г.

Преди 1944 г. жителите на Койнаре вземат дейно участие в антифашистката борба. Градът е родно място на Вълка Горанова, която по-късно става зам. - кмет на София, и на партизанина Милчо Симеонов(с псевдоним Тодор).

На 11 август 1944 г. в 2 часа англо-американски бомбардировач лети над р. Искър и пуска в реката близо до селото шест тънкостенни цилиндрични мини от неизвестен тип с помощта на ленени парашути с диаметър 2 метра. Мините не избухват.

Гордост на селото, преди обявяването му за град е спортният клуб "Спартак". Същият извоюва много успехи в сферите на футбола, баскетбола, тениса на маса, шахмат и др. През 1957 год. капитанът на футболния отбор - Григор Мишовски прегръща купата на републикански селски първенец. Четирима от отбора: Григор Мишовски, Васил Даков, Григор Лишковски и Димитър Инчовски влизат в националния селски отбор.

На 1 януари 1979 г. Койнаре преминава от Врачански към Плевенски окръг, заедно със селата Еница, Глава, Лазарово, Лепица, Сухаче и Чомаковци.

На 15.09.1964 Койнаре, с указ №546 е обявено за село от градски тип, а през 1974 г. за град. Населението през 2004 г. наброява 5218 души, от тях мъже - 2601, жени - 2601. През 1881 г. населението на Койнаре е било 2886 души.

Произход на името

Съществуват поне три версии за произхода на името Койнаре. Първата е свързана с евентуален турско-юрушки произход - от "коюн" (овца) и "ларе" (село), втората - от "коин" (кон) и суфикса "ар" а третата - с името Койно, също със суфикс. Името "Койно" и сега се среща в именната система на местните жители в различни модификации. Фактът, че до средата на XVI в. в османските регистри няма записани мюсюлмани, прави първата от трите версии несъстоятелна.

Каквато и да е историческата истина, за пръв път днешното име "Койнар" се среща в османски регистър от 1516-1517 г. на санджак Никболи (Никопол). Наличието на войнугани предполага, че селото е съществувало и през периода на Средновековието, поне по време на Второто българско царство.

Религии

Преобладаващата част от населението на Койнаре изповядва източно-православното християнство. Градът принадлежи към Белослатинска духовна околия, Врачанска епархия. В Койнаре има един източноправославен храм, наречен "Всех Светии". Той е добре поддържан, има и свещеник. Храмовият празник е първата неделя след Петдесятница. Част от местните роми изповядват християнството под формата на протестантство. В миналото в Койнаре са живели и помаци. Към 1893 година техният брой е 446.[2]

Политика

Икономика

От най-стари времена местното население се занимава със земеделие и скотовъдство - плодородното землище (около 95 хил. дка, от които 56 554 обработваеми) е основната предпоставка за това. Земята се обработва от две земеделски кооперации, двама арендатори и частни стопани. Потребителната кооперация "Единство 93" е с дългогодишни традиции.

Около средата на XIX в. в местността "Селището" е построена воденична вада с 13 воденици, известни като Горните и Долните селски воденици. Тук са се събирали мливари от цяла Северозападна България. В началото на ХХ в. местното население отглежда над 23 хил. овце. Продукцията, най-вече сирене, се изнася преди Освобождението чак на Цариградския пазар.

В Койнаре се е намирала и най-голямата мандра за овче сирене преди 1944 г. Тя е изнасяла сирене за София с прочутата марка "Койнарско саламурено сирене".

През 1947 г. на брега на р. Искър в землището на гр. Койнаре е построена ВЕЦ. През 2002 г. дружеството "ВЕЦ ЕНЕРГИЯ" придобива ВЕЦ-Койнаре. Мощността на централата е 1 500 kW. Оборудването ѝ се състои от три хидрогрупи, произведени в Чехия. Инвестициите във ВЕЦ КОЙНАРЕ възлизат на 100 000 Евро. Средногодишното производство на електроенергия е 9 500 000kWh. Персоналът се състои от 12 квалифицирани работници.

В града понастоящем функционират две текстилни предприятия. "359"ООД, дружество с 50% английско участие, специализирано в производството на дамска конфекция произвежда предимно за външния пазар. В дружеството работят около 150 души. "Пионер"АД е специализирана фирма за производство на спортни облекла, осигуряваща над 100 работни места. Продукцията е изключително за външния пазар - Франция, Италия, Испания и САЩ.

Обществени институции

В града има две училища и една целодневна детска градина. До 2000 г. през града преминава 125-километровата теснолинейна железопътна линия Червен бряг - Оряхово, построена в периода 1917-1930 г. Днес линията, както и прилежащата и ЖП-гара в Койнаре вече не съществуват, но са част от историята на населеното място. Теснолинейката по линията Червен Бряг-Оряхово се е движила много дълго време - от 1930 г., когато е свързана и крайната точка на маршрута - Оряхово с останалата част на теснолинейния път, широк едва 760мм. В началните си години тя е била много натоварена и ключова,защото свързвала Оряхово-едно от най-големите фериботни ГКПП на България с останалата част на страната. Превозвали се товари и пътници. С годините обаче тя бавно започва да губи своята рентабилност и натовареността си, своята дума казват и лошата поддръжка на железния път и липсата на теснолинейни вагони и локомотиви и кризата в която се намира БДЖ. Тази теснолинейка е закрита на 15 декември 2002 г., когато е пуснат последния пътнически влак от Оряхово до Червен бряг.

През 1850 г. в Койнаре е създадено първото училище "Отец Паисий", което към момена не функционира. СОУ "Христо Смирненски" е с 383 ученици и 16 паралелки.

Кметство, тел.06573 24 00

Начално училище "Отец Паисий", тел. 065732589

СОУ "Христо Смирненски", тел. 065732488

Читалище "Христо Ботев", ул. М. Симеонов 53, тел. 065732015

Данъчно подразделение

Полицейски участък, тел. 065732086,дежурен,тел.0879179137

Здравна служба,трима лични лекари;

Районна пощенска станция, тел. 065732220

Социално подпомагане, тел. 065732205


Клуб по лека атлетика "Спартак", представляван от Данаил Ненков

Забележителности

Градът е разположен по протежението на една от извивките на р. Искър, на левия бряг на реката на около 6 кв.км площ.Естественото съчетание на река, равнина и предбалкан обуславя привлекателността му през годините, както за местното население, така и за преселници от други места.

Преди 1944 г. Койнаре (тогава все още село) е било известно с мечкарите си, предимно власи, които водели и разигравали за развлечение мечки, свирейки на гъдулка по сборове и панаири. Традицията се запазва до края на 50-те години.

В града има столетен дъб, обявен за защитен природен обект. Легендата разказва,че е издънка на още по-старо дърво.

Допреди известно време е функционирал киносалон и лятно кино.

Започната, но недовършена е сградата на "Културния дом". Днес там се помещава градската библиотека и канцеларията на читалището. В центъра на града има паметник на загиналите във войните на XX век жители на Койнаре.

Народното читалище "Христо Ботев" е най-старото в община Червен Бряг. То е основано на 2 (15) февруари 1889 г. под името "Развитие". През 1901 г. е преименувано на "Христо Ботев". През годините самодейците възстановяват и представят на народните събори в Копривщица обичаите "Коледуване", "Лазаруване", "Кумичене" и "Калушари", с което печелят златни, сребърни медали и грамоти. Отличени са индивидуалните изпълнения на Георги Радански за песен и Христо Петрешковски - за танца "Ръченица".

През 1944 г. в тогавашното село са интернирани Ангел Каралийчев, Дора Габе, Никола Фурнаджиев и др., които с ползотворната си дейност допринасят за дейността на читалището. Те организират сказки, утра и вечеринки, както и четене на собствени произведения.

Театри

Първата театрална постановка в Койнаре е изнесена навръх Коледа, 1888 г. Поставена е драмата "Светулка" от учителят Панайот х. Стоев. В началото театралните представления се играят в училището, а от 1935 год., когато е построена читалищната сграда - на сцената на собствения салон.

През 1936 г. пътуващата оперна трупа на Христо Бръмбаров показва на местна сцена операта "Севилският бръснар". На следващата година местните самодейци играят оперетата "Наталка Полтавка". Постановката е на Ст. Бенев.

Музеи

Редовни събития

Всяка година, през последната събота и неделя на месец юни, се провежда традиционния събор. Той съвпада с Петрови заговезни , а понякога и с Петровден.

От 1993 г. Група ентусиасти,между които Данаил Стоянов, Георги Върбанов, Петрослав Бенчовски - заместник-кмет, с подкрепата на Българска федерация по лека атлетика организират ежегоден, в началото минимаратон, а впоследствие шосеен пробег, в памет на Димитър Върбанов-Митето.

Известни личности

  • Мишо Баретата - дългогодишен кмет на съседното село
  • Христо Цветков Гашевски (р.1850–след 1936) — участник в национално-освободителните борби;
  • Стефан Личев (р. 1949) — юрист и политик;
  • Вълка Горанова (1912-?) — деец на БКП;
  • Цветко Цветков Хаджийски (р. 1926) — юрист, бивш кмет и общественик;
  • Ген. Пешо Шиновски (1921) — военнослужещ от Щаба на Военновъздушните сили;
  • Инж. д-р т.н. Димитър Шонински (р. 1937)– инженер , иноватор в областта на минното инженерство,бивш директор на ЧЛК"Веслец"Враца,"Гаврил Генов" Враца и др.
  • Проф. д-р Димитър Игнатовски (р. 1940) — доктор по история, преподавател в шуменски университет "Епископ Константин Преславски";
  • Доц. Антоанета Алипиева (р. 1956) — литературен критик;
  • Доц. д-р Нина Богданова — физик;
  • Инж. Захари Главчовски — бивш гл. редактор на в. "Авто Труд";
  • Силвия Пешева — режисьор "Бон Апети" и др. предавания на bTV;
  • Шибил Бенев — китарист;
  • Галина Рулева — журналист, автор на книгите "Обръщам ви гръб", "Вълк в кошарата", Не тичай щастливецо";
  • Наум Наумов (1948-2010) — художник - график;
  • Марин Дилков (1932-2002) — актьор в Плевенски драматичен театър "Иван Радоев";
  • Сашо Роман — певец и музикант;
  • Йоана Гъндовска — журналист,в-к"Сега"
  • Диана Янкулова — журналист
  • Даниела Късовска — журналист
  • Димитър Дончев — победител в първото държавно първенство по шахмат на Царство България, проведено през 1932 г.
  • Йордан Бозушки - автор на романа "Роб на свободата"[1]

Други личности, свързани с Койнаре

    • Петър Алипиев (1930-1999) — поет и един от най-добрите преводачи на Пушкин и Петьофи. Живее в селото през 50-те години;
    • Георги Веселинов (1909-1978) — детски поет, автор на "Хей ръчички, хей ги две". Завършва гимназия в селото

Други

През 1953 г. художничката Славка Денева (1929-1984) създава живописно платно, озаглавено "Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в село Койнаре". Работата е отхвърлена от съвета на Художествената академия и Славка Денева така и не се дипломира [2].

Скали Койнаре край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на град Койнаре.[3]

Кухня

Кухнята е традиционна за България. Местно ястие, характерно за района е т.н. лютика, която се приготвя от печен пипер и домати.

Старо, характерно ястие, което младите почти не познават, е „капаницата“. Приготвя се от стар просеник, стрит на трохи, които се запържват в мазнина до порозовяване.

Външни препратки

Литература

  • Койнаре през призмата на османските регистри XVI-XVII век, Дарина Календарска, 1999 г.
  • Погледец към народната култура, Н. Туртанска, Н. Ценкуловски, библиотека "Български северозапад", Враца, 1994 г.
  • Миналото, Стоян Заимов, изд. БЗНС,С., 1986 г., стр. 100, 241, 641 и 663;
  • Кънчев, Минчо, „Видрица“, „Български писател“, София, 1985, стр. 274 и 667;
  • От Искър до Огоста, Богдан Николов, изд. "Алиса", С.,1996, стр. 151-155;

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Koynare Rocks.

Шаблон:Мъниче селища в България