Книга на Еклисиаста: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎top: момент, не съм натискал save
Ред 2: Ред 2:
'''Еклисиаст'''<ref>Изписване според https://www.biblegateway.com/passage/?search=Еклесиаст+3&version=BULG</ref> или '''Проповедник''' (на [[гръцки език|гръцки]]: '''Εκκλησιαστής''', на [[латински език|латински]]: '''Ecclesiastes''', на [[иврит]]: '''קהלת''', '''Кохелет'''), е книга от [[Стар завет|Стария завет]] (еврейската [[Библия]]). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте ([[Septuaginta]]).
'''Еклисиаст'''<ref>Изписване според https://www.biblegateway.com/passage/?search=Еклесиаст+3&version=BULG</ref> или '''Проповедник''' (на [[гръцки език|гръцки]]: '''Εκκλησιαστής''', на [[латински език|латински]]: '''Ecclesiastes''', на [[иврит]]: '''קהלת''', '''Кохелет'''), е книга от [[Стар завет|Стария завет]] (еврейската [[Библия]]). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте ([[Septuaginta]]).


Еклесиаст е анонимен труд<ref>[https://books.google.fr/books?id=upCApSwuJP0C&pg=PA649&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The New American Bible.] Oxford University Press. 2005. p. 649.</ref>, най-вероятно написан в III. век пр. н. е. <ref>Rudman, Dominic (2001). [https://books.google.fr/books?id=PrFMYoYwhjEC&pg=PA3&hl=fr#v=onepage&q&f=false Determinism in the Book of Ecclesiastes]. Sheffield Academic Press. ISBN 9780567215635</ref> Авторът Кохелет се представя като ''син на [[Давид (Библия)|Давид]]'', ''цар на [[Йерусалим]]'' (т.е. [[Соломон]]), което датира книгата от X. век пр. н. е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за ''хевел'', което се превежда като „от суета“, „празни“,
Еклесиаст е анонимен труд<ref>[https://books.google.fr/books?id=upCApSwuJP0C&pg=PA649&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The New American Bible.] Oxford University Press. 2005. p. 649.</ref>, най-вероятно написан в III. век пр. н. е. <ref>Rudman, Dominic (2001). [https://books.google.fr/books?id=PrFMYoYwhjEC&pg=PA3&hl=fr#v=onepage&q&f=false Determinism in the Book of Ecclesiastes]. Sheffield Academic Press. ISBN 9780567215635</ref> Авторът ''Кохелет'' се представя като ''син на [[Давид (Библия)|Давид]]'', ''цар на [[Йерусалим]]'' (т.е. [[Соломон]]), което датира книгата от X. век пр. н. е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за ''хевел'', което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.


Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с [[афоризъм|афоризми]] и [[максима|максими]], които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с [[афоризъм|афоризми]] и [[максима|максими]], които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).

Версия от 15:00, 14 ноември 2015

За албума на КариЗма вижте Еклесиаст (албум).

Еклисиаст[1] или Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής, на латински: Ecclesiastes, на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте (Septuaginta).

Еклесиаст е анонимен труд[2], най-вероятно написан в III. век пр. н. е. [3] Авторът Кохелет се представя като син на Давид, цар на Йерусалим (т.е. Соломон), което датира книгата от X. век пр. н. е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за хевел, което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.

Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).

Значение на заглавието

Еврейската дума קהלת (кохелет) означава служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред събрание, на иврит קהל (кахал), на гръцки εκκλησία (първоначално εκκλησία означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в Новия завет вече има значение на църква). Друго тълкувание на думата קהלת (кохелет) е: онзи, който събира нещо, като от контекста на книгата може да се заключи, че това, което събира, е или афоризми, или група от хора, за да ги учи на мъдрост.

В българското заглавие на книгата е запазена гръцката дума, Εκκλησιαστής, с новогръцко произношение (η = и), съответно побългарена (без наставката ής), [4] а освен това се използва и славянско заглавие, Проповедник. Обаче това би предполагало религиозна функция, което не отговаря напълно на действителната функция, която по-скоро е учител.

Автор

В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар Соломон, понеже неговите наследници са царе само на Юдея. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че Еклисиаст е написан от цар Соломон. Много съвременни учени обаче изоставят това схващане, като приемат, че Еклисиаст е творба в псевдоепиграфската традиция, която придава тежест на дадено ново произведение, като го приписва на известен мъдрец. Съвременното схващане е, че Еклисиаст е написан през 3 век пр.н.е., когато в Палестина започва да прониква елинистичната култура, която завладява света с чисто земни ценности, поради което назрява необходимостта в духа на библейската традиция да се изтъкне, че земните ценности изобщо не могат да направят човек щастлив. Най-разпространено схващане е, че Еклисиаст е написан около 250 пр.н.е. от неелинизиран интелектуалец от средите на Втория храм в Йерусалим. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в Книга на Сирах (написана около 180 пр.н.е.) многократно се правят цитати от Еклисиаст или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.

Език

Еврейският език на Еклисиаст не е обичаен за епохата на царуването на цар Соломон, понеже книгата съдържа множество заемки от други езици, например от арамейски и староперсийски език. Влиянието на тези два езика е характерно за късния еврейски и се смята, че е настъпило след като Йерусалим бива превзет от вавилонските войски през 587 пр.н.е.. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения (Първа книга на царете 4:30, 34; 9:26-28; 10:1, 23, 24).

Датиране на Еклисиаст

Доминик Рудман в Детерминизмът в Еклисиаст (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на Еклисиаст. Същият автор в Бележка относно датирането на Еклисиаст в Catholic Biblical Quarterly том 61, бр. 1 (1999), стр. 47-53, обсъжда книгата на Чун Леонг Сеов Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет в JBL том 115 (1996), стр. 653-54, в която Сеов поддържа датиране 4 век пр.н.е.. В тази бележка се посочва, че „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4-12) привежда доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132-46), предлагат началото или средата на 2 век пр.н.е.“.

Място в канона

В Еклисиаст едно от названията на Бог, האלהים (ха-елохим), което се използва често в Петокнижието, се среща 32 пъти, което се възприема като божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на юдаизма, така и на християнството (според Адам Кларк, Commentary, том III, стр. 799: Книгата, озаглавена Кохелет или Еклисиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния, и съответно се е смятала за част от свещения канон).

Еклисиаст също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Той е съгласен с Битие за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (Еклисиаст 3:20, 21; Битие 2:7; 7:22; Исаия 42:5). Освен това, Еклисиаст утвърждава учението на Библията, че човек е създаден идеален и праведен, но че по собствено воля е избрал да не се подчини на Бог (Еклисиаст 7:29; Битие 1:31; 3:17; Второзаконие 32:4, 5). Еклисиаст също така приема Бог като Създател (Еклисиаст 12:1; Битие 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (Еклисиаст 9:5, 10; Битие 3:19; Псалми 6:5; 115:17 (113:25)).

Суета

Целта на Еклисиаст е да открие как да си осигури човек облаги в живота, които да са в съответствие с главните цели, посочени в останалите Книги на мъдростта. Според Еклисиаст обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук Еклисиаст достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (суета).

Думата הבל (hebel) буквално означава „дъх, въздишка“, в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.

Основното заключение в Еклисиаст, което е и негов лайтмотив, се повтаря както в началото, така и в края на книгата: Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета (по-буквален превод от оригинала би звучал по следния начин: Напълно безсмислено, казва Кохелет, напълно безсмислено, всичко е безсмислено). Изразът суета на суетите всъщност е суперлатив

"Еклисиаст показва пътя към Бога, и как човечеството бива да изпълнява поетия си към Бога дълг като, доказва че, суетата на живота обърква човека в пътя към Бога. Ето защо, Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, е постигнал нищо, т.е. „суета“, и щом обръща гръб на Божията воля, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почуствате Бога в себе си, и да Го следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред, тъй като както е казал: „Всичко се повтаря“. Неслучайно в „Еклисиаст“ се посочва път, който е според Божиите правила (3:10-17), предупреждава се за Божия съд (8:12, 9:1). Според „Еклисиаст“ „мъдростта е равностойна на едно наследство“ (7:11), защото тя „запазва живота на ония, които я имат“ (7:12).

Отзвук в другите книги на Библията

Цитати от Еклисиаст или парафрази се срещат първо в Книгата на Сирах: Сир. 11:5 – Екл. 4:13, Сир. 13:25 – Екл. 8:1, Сир. 14:4 - Екл. 2:21, Сир. 21:20 – Екл. 7:6.

Позовавания на Еклисиаст се срещат и в Новия завет, например в Послание към римляните 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на немощ... “), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума хебел.

Отзвук на Еклисиаст извън Библията

Вижте също: Библия, Общ увод в Библията, Стар завет.

Външни препратки

Статии по темата

Използвани източници