Освобождение (1920 – 1923): Разлика между версии
Ред 47: | Ред 47: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Исторически вестници]] |
[[Категория:Исторически вестници]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български вестници]] |
||
[[Категория:Вестници в София]] |
[[Категория:Вестници в София]] |
||
[[Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос]] |
[[Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос]] |
Версия от 19:17, 14 ноември 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Освобождение.
„Освобождение“ | |
Информация | |
---|---|
Начало | 1 май 1920 |
Край | 6 юни 1923 |
Цена | 40 стотинки, годишен абонамент 9 лева |
Редактор | Димо Хаджидимов Васил Главинов |
Език | български |
Политически | комунистически |
Тираж | 4850 |
„Освобождение“ с подзаглавие Орган на македоно-тракийските и добруджанските комунистически групи в България е български вестник, излизал от 1920 до 1923 година в София. Вестникът излиза два пъти в месеца - на 1 и 15 число. От брой 19 мотото му е „Пролетарии от всички страни, съединявайте се.“ Печата се в печатницата на Общото работническо кооперативно дружество „Освобождение“, както и в печатница „Балкан“.
Годишнина | Броеве | Дата |
---|---|---|
I | 1 - 30 | 1 май 1920 - 16 април 1921 |
II | 1 - 48 | 1 май 1921 - 15 април 1922 |
II | 1 - 48 | 1 май 1922 - 30 март 1923 |
II | 1 - 9 | 6 април 1923 - 6 юни 1923 |
Редактор на вестника е Димо Хаджидимов, като в редакцията участва и Васил Главинов. От 19 брой на I годишнина подзаглавието е Орган на комунистическата емиграция в България и от този брой е седмичник. От 5 брой на II годишнина подзаглавието е Орган на Емигрантския комунистически съюз в България.
Вестникът е създаден за комунистическа пропаганда сред емиграцията от Македония, Тракия и Добруджа. Издание е на Централната комунистическа емигрантска комисия, а по-късно на Емигранския комунистически съюз. Бори се с десницата в освободителните движения. В него пишат Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов, Владимир Поптомов. Вестникът спира след Деветоюнския преврат.[1]