Стоян Бъчваров (актьор): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
мРедакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
'''Стоян Бъчваров''' е [[България|български]] драматичен [[актьор]], един от пионерите на българския национален [[театър]], той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от [[Медвен]], Котелско.
'''Стоян Бъчваров''' е [[България|български]] драматичен [[актьор]], един от пионерите на българския национален [[театър]], той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от [[Медвен]], Котелско.


Играе в различни театри в страната, в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]], а през [[1921]] създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.
Играе в различни театри в страната, в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]], а през [[1921]] създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.


Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.
Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.


[[File:BASA_581K-1-17_Theater_of_Anton_Strashimirov_and_Stoyan_Bachvarov-1909.jpg|left|thumb|Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората отляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Източник: ДА "Архиви"]]
[[File:BASA_581K-1-17_Theater_of_Anton_Strashimirov_and_Stoyan_Bachvarov-1909.jpg|left|thumb|Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората отляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Източник: ДА „Архиви“]]


След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.
След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.
Ред 20: Ред 20:
Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.
Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.


По-важни негови роли са Тартюф (''„Тартюф“'' от [[Молиер]]), Щастливцев (''„Лес“'' от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]), Лука (''„На дъното“'' от [[Максим Горки]]) и други. Постижения са участията му в киното Хитър Петър в ''„Хитър Петър и Настрадин Ходжа“'' (1939) и Хаджи Генчо в ''„Българи от старо време“'' (1945, режисьор Д. Минков) и други.
По-важни негови роли са Тартюф (''„Тартюф“'' от [[Молиер]]), Щастливцев (''„Лес“'' от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]), Лука (''„На дъното“'' от [[Максим Горки]]) и други. Постижения са участията му в киното – Хитър Петър в ''„Хитър Петър и Настрадин Ходжа“'' (1939) и Хаджи Генчо в ''„Българи от старо време“'' (1945, режисьор Д. Минков) и други.


== Семейство ==
== Семейство ==
Женен е за [[Николина Бъчварова|Николина (Коля) Бъчварова]], също актриса. Заедно имат 2 деца Вили и Крум.
Женен е за [[Николина Бъчварова|Николина (Коля) Бъчварова]], също актриса. Заедно имат 2 деца – Вили и Крум.

Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село [[Медвен]] след Освобождението. <ref>[http://segabg.com/online/article.asp?issueid=856&sectionid=18&id=00001 Интервю с Грациела Бъчварова пред в-к „Сега“]</ref>
Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село [[Медвен]] след Освобождението. <ref>[http://segabg.com/online/article.asp?issueid=856&sectionid=18&id=00001 Интервю с Грациела Бъчварова пред в-к „Сега“]</ref>


Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор [[Ути Бъчваров]].
Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор [[Ути Бъчваров]].

Филмография:
== Филмография ==
* [[Настрадин Ходжа и Хитър Петър]] - Настрадин Ходжа (Премиера 6 февруари 1939 г.)
* [[Българи от старо време (филм)]] - Хаджи Генчо (Премиера 12 ноември 1945 г.)
* [[Настрадин Ходжа и Хитър Петър]] – Настрадин Ходжа (Премиера 6 февруари 1939 г.)
* [[Бойка]] - Дядо Иван (Премиера 13 април 1947 г.)
* [[Българи от старо време (филм)]] – Хаджи Генчо (Премиера 12 ноември 1945 г.)
* [[Бойка]] – Дядо Иван (Премиера 13 април 1947 г.)


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:11, 16 ноември 2015

Стоян Бъчваров
български актьор и режисьор
Стоян Бъчваров, около 1915 г.
Стоян Бъчваров, около 1915 г.

Роден
Починал
6 януари 1949 г. (70 г.)
Семейство

Уебсайт
Стоян Бъчваров в Общомедия

Стоян Бъчваров е български драматичен актьор, един от пионерите на българския национален театър, той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от Медвен, Котелско.

Играе в различни театри в страната, в Народния театър в София, а през 1921 създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.

Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.

Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората отляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Източник: ДА „Архиви“

След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.

Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.

По-важни негови роли са Тартюф („Тартюф“ от Молиер), Щастливцев („Лес“ от А. Н. Островски), Лука („На дъното“ от Максим Горки) и други. Постижения са участията му в киното – Хитър Петър в „Хитър Петър и Настрадин Ходжа“ (1939) и Хаджи Генчо в „Българи от старо време“ (1945, режисьор Д. Минков) и други.

Семейство

Женен е за Николина (Коля) Бъчварова, също актриса. Заедно имат 2 деца – Вили и Крум.

Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село Медвен след Освобождението. [1]

Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор Ути Бъчваров.

Филмография

Източници

Външни препратки