Ахмед Мухтар паша: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Фелдмаршали; Добавяне на Категория:Османски фелдмаршали, ползвайки HotCat |
|||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
{{СОРТКАТ:Мухтар паша, Ахмед}} |
{{СОРТКАТ:Мухтар паша, Ахмед}} |
||
[[Категория:Паши]] |
[[Категория:Паши]] |
||
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 |
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
||
[[Категория:Велики везири на Османската империя]] |
[[Категория:Велики везири на Османската империя]] |
||
[[Категория:Османски валии]] |
[[Категория:Османски валии]] |
||
Версия от 00:39, 19 ноември 2015
| Ахмед Мухтар паша Ahmed Muhtar-paşa | |
| османски администратор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Награди | Меджидие (орден) |
| Депутат в Османския парламент: (1908 – 1912) | |
| Ахмед Мухтар паша в Общомедия | |
Гази Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (Шаблон:Lang-tr) е османски офицер, мушир, участник в Руско-турската война (1877-1878) и чиновник, валия и велик везир.[1]
Биография
Ахмед Мухтар паша е роден в 1839 година.[1] Завършва Военното училище в Цариград. Прави бърза военна кариера. В Кримската война (1856) служи като адютант. По време на неуспешната война в Черна гора в 1862 г. е щабен офицер. От септември 1871 до май 1873 година е валия на Йемен.[2][1] В 1873 година е министър на благоустройството. Става паша и маршал и от август 1873 до септември 1874 г. командва Втора армия.[1] В 1874 - 1875 година е валия на Ерзурум и главнокомандващ на Четвърта армия. От декември 1875 до юни 1876 година е командир на Първа армия.[1] Генерал-губернатор на Босна и Херцеговина и командващ военните действия срущу херцеговинските въстаници (1875-1876).[3]
В началото на 1877 година е валия на Крит,[1] а според други източници в 1875 - 1876 г.[4]
От март 1877 до януари 1878 г. командва Четвърта армия и от април до декември 1877 година по време на Руско-турската война е командващ Анадолската армия[1] - османските сили на Кавказкия фронт. Привърженик на отбранителните действия. Успехите му спечелват титлата Гази, Победител. След войната е преподавател в Цариградското военно училище. Повишен е във военно звание мушир.[3]
От април до юни 1878 г. е началник на арсенала. От март 1879 до август 1880 година командва Трета армия[1] и е валия в Битоля.[5][1]
От декември 1885 до януари 1909 година е извънредно комисар за Египет.[1]
След Младотурската революция в 1908 година става представител в Османския парламент. От септември 1911 г. до юли 1912 г. е председател на Сената, а от юли до октомври 1912 г. - велик везир.[1] Подава оставка под обвиненията за първите поражения в Балканската война.
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к л Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.
- ↑ World Statesmen — Yemen
- ↑ а б Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, стр. 44.
- ↑ World Statesmen — Greece
- ↑ World Statesmen — Macedonia
