Гореме: Разлика между версии
| Ред 36: | Ред 36: | ||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Църквата [[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър |
Църквата „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ е голяма трикорабна [[псевдобазилика]], с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в [[интериор]]а имат дървените касетирани тавани с 2 „слънца“ върху централния таван, рисуваният [[иконостас]]. |
||
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа [[огражденско-малешевска къща]], от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила [[Българско възраждане|възрожденската]] селищна структура. Селото е купно. То е [[електрификация|електрифицирано]] и [[водоснабдяване|водоснабдено]]. Началното училище ''Гоце Делчев'' от [[1948]] до [[1986]] е основно. |
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа [[огражденско-малешевска къща]], от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила [[Българско възраждане|възрожденската]] селищна структура. Селото е купно. То е [[електрификация|електрифицирано]] и [[водоснабдяване|водоснабдено]]. Началното училище ''Гоце Делчев'' от [[1948]] до [[1986]] е основно. |
||
Версия от 17:08, 19 ноември 2015
| Гореме | |
  Гореме  Гореме | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 2 души/km² |
| Землище | 282 km² |
| Надм. височина | 670 m |
| Пощ. код | 2834 |
| Тел. код | 074346 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16033 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Горѐме е село в Югозападна България, част от община Струмяни, Област Благоевград.
География
Село Гореме се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Разположено на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат Цапаревска река и нийният приток Горемска река. Преобладават излужени канелени горски почви.
История
В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на 12 и първата половина на 13 век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне. През първата половина на 17 век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през 19 век са животновъдството (овце, кози, свине) и земеделието (царевица, ръж, ечемик). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църквата „Свети Димитър“ (паметник на културата).
През Възраждането Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (Gorémi) е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители българи.[2]
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов. В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878).
През 1890 година е открито начално училище. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на 19 век Васил Кънчов в известната си статистика („Македония. Етнография и статистика“) споменава селото под името Гореме с 800 жители българи-християни[3]. .
В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от Гоце Делчев. Тук той научава новината за Солунската афера. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.[4] Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов, войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.[5]
По време на Балканската война 1912–1913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на Седма Рилска дивизия, която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие. След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци. През 1958 година е основано ТКЗС, от 1968 — към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство) в село Цапарево. След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански, Струмяни и Благоевград.
Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Димитър“ е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с 2 „слънца“ върху централния таван, рисуваният иконостас.
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено. Началното училище Гоце Делчев от 1948 до 1986 е основно.
Личности
- Родени в Гореме
- Шаблон:BGR-флаг Борис Цветков (1941 - 1996), български археолог
- Шаблон:BGR-флаг Васил Ангелов Горемчето, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
- Шаблон:BGR-флаг Иван Българинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[7]
- Шаблон:BGR-флаг Стоян Българинов (1880 - 1903), български революционер
Литература
- Попов, Кирил. Гореме от древността до днес, Бургас, 2007.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
| |||||||||||
