Петър Гудев: Разлика между версии
| Ред 48: | Ред 48: | ||
[[Категория:Министър-председатели на България]] |
[[Категория:Министър-председатели на България]] |
||
[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] |
[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] |
||
[[Категория:Български политици (1878 |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
||
[[Категория:Корупция в България]] |
[[Категория:Корупция в България]] |
||
[[Категория:Хора от Област Сливен]] |
[[Категория:Хора от Област Сливен]] |
||
Версия от 00:15, 21 ноември 2015
| Петър Гудев | |
| български политик | |
| PGudev.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Народнолиберална партия |
| Народен представител в: IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС | |
| Петър Гудев в Общомедия | |
Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.).
Биография
Петър Гудев е роден през 1862 година в село Градец, Сливенско. Учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на парламента (1905-1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството, като същевременно е министър на вътрешните работи.[1]
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.[2]
От 1899 до 1919 година Гудев е редактор на вестник „Нов век“ и след участието си в правителството се занимава активно с публицистична дейност. След войните се оттегля от обществения живот.[1]
Петър Гудев умира на 8 май 1932 година в София.
Библиография
- Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
- Социализъм. Общи понятия (1905)
- История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
- Против пропорционалната система (1909)
- Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
- Памят и знания (1928)
- Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
- Политически строй (1930)
- Работата (физиологически изследвания) (1932)
Бележки
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 129-130.
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210-212.
- Други източници
- Д-р Петър Гудев — политик и държавник от Борислав Гърдев
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||