Престъпност сред ромите в България: Разлика между версии
м Няма благонадеждност per se; посочено е защо не е благонадежден |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
=== Статистика на задържаните лица === |
=== Статистика на задържаните лица === |
||
През [[2002]] година по данни на 10 от 12-те в [[затвор]]а в страната (без двата най-големи затвора в [[София]] и [[Пловдив]]) между 38% и 40% от затворниците се самоопределят като роми. Според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на ромите е между 60% и 80%, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като [[турци]] или [[българи]].<ref name="Безлов 2007">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/blogove/pravo/2007/03/26/322284_romite_i_prestupnostta_policeiska_statistika_i/ | заглавие = Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности — част 6 | достъп_дата = 04.09.2012 | фамилно_име = Безлов | първо_име = Тихомир | дата = 26.03.2007 | труд = | издател = www.Capital.bg | език = bg | цитат = }}</ref> |
През [[2002]] година по данни на 10 от 12-те в [[затвор]]а в страната (без двата най-големи затвора в [[София]] и [[Пловдив]]) между 38% и 40% от затворниците се самоопределят като роми. Според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на ромите е между 60% и 80%, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като [[турци]] или [[българи]].<ref name="Безлов 2007">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/blogove/pravo/2007/03/26/322284_romite_i_prestupnostta_policeiska_statistika_i/ | заглавие = Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности — част 6 | достъп_дата = 04.09.2012 | фамилно_име = Безлов | първо_име = Тихомир | дата = 26.03.2007 | труд = | издател = www.Capital.bg | език = bg | цитат = }}</ref> |
||
==Случаи на ромска престъпност, получили отзвук в обществото== |
|||
==Обществени реакции== |
==Обществени реакции== |
||
Версия от 23:33, 21 ноември 2015
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: благонадеждни източници, енциклопедичност, неутралност, сравнителен анализ. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия е със спорна неутралност. |
Връзката между етнос и престъпност в България е тема на публични полемики и дебат в годините след 1989 г. Централно място в този дебат заема престъпността сред циганското малцинство в България, чието равнище по данни за разкритите извършители е в пъти по-високо спрямо това на другите основни етнически групи в страната.[1] Въпросът е от обществен интерес и поради усилията на българската държава да приобщи (интегрира) ромите към българското общество.
Статистика
Според преброяването на неселението в България през 2011 година, около 4.9 % се самоопределят като роми.[2] На преброяването в 2001 такива се определят 370 908 души (4,7%) , според данните за 2003 година около 31% от извършените общи престъпления са дело на цигани[3].
Статистика на задържаните лица
През 2002 година по данни на 10 от 12-те в затвора в страната (без двата най-големи затвора в София и Пловдив) между 38% и 40% от затворниците се самоопределят като роми. Според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на ромите е между 60% и 80%, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като турци или българи.[4]
Случаи на ромска престъпност, получили отзвук в обществото
Обществени реакции
Протести
- Шествие „Равни права, равни задължения“ провежда ВМРО-БНД на 31 юли 2010 година, като протест срещу „безнаказаната циганска престъпност“, по случай убийството на Борислав Райнов в София от група цигани пред очите на полицаи.[5]
- На 24 септември 2011 година, роднини на Кирил Рашков (или Цар Киро) са обвинени за убийството на българин в пловдивското село Катуница, след което разгневени ултраси на пловдивските футболни отбори предизвикват безредици, и подпалват имотите на Цар Киро.[източник? (Поискан преди 3099 дни)] На 25 септември се провеждат протести в Пловдив, които се превръщат в антиромски, на 26 септември те обхващат повечето големи градове.[източник? (Поискан преди 3099 дни)]
Бележки
- ↑ Мантарова, Анна, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 2, сп. "Балкани-21", Българска социологическа асоциация[недостатъчно източници (Източникът сам предупреждава, че данните не са представителни за цялата престъпност, в който случаи разделението по етноси би било съвсем различно; не дава определение на "разкрити извършители", което прави източникът неблагонадежден.)]
- ↑ „НСИ: България с най - много цигани в Европа“, 27 юли 2011 // Novini.bg ((bg))
- ↑ д-р Мария Симеонова и др. РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ: НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА (pdf) // АНАЛИТИЧЕН ДОКЛАД. ФОНДАЦИЯ “ФРИДРИХ ЕБЕРТ” - РЕГИОНАЛНО БЮРО СОФИЯ. с. 54. Посетен на 27 февруари 2011.
- ↑ Безлов, Тихомир. Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности — част 6 // www.Capital.bg, 26.03.2007. Посетен на 04.09.2012. (на български)
- ↑ Протест срещу циганската престъпност // Фрог Нюз, 31.07.2010. Посетен на 30.10.2015.
Литература
- Безлов, Т. (2007) Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности. Част 1-5, в. "Капитал", 19 февруари - 19 март 2007.
- Симеонова, М. Ромите в България: Новите предизвикателства.
