Стоян Омарчевски: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Български министри; Добавяне на Категория:Министри на просветата на България, ползвайки HotCat |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
{{СОРТКАТ:Омарчевски, Стоян}} |
{{СОРТКАТ:Омарчевски, Стоян}} |
||
[[Категория:Министри на просветата на България]] |
[[Категория:Министри на просветата на България]] |
||
[[Категория:Български политици (1918 |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Дейци на БЗНС]] |
[[Категория:Дейци на БЗНС]] |
||
[[Категория:Родени в Нова Загора]] |
[[Категория:Родени в Нова Загора]] |
Версия от 01:08, 22 ноември 2015
Стоян Омарчевски | |
български политик | |
Роден |
23 декември 1885 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
Стоян Омарчевски в Общомедия |
Стоян Омарчевски e български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923).
Биография
Стоян Омарчевски завършва в СУ философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].
Министър на просвещението
В периода 1920 - 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:
- въвежда задължителното основно образование;
- строи 1115 нови училища в малките селища;
- освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.
Ден на народните будители
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски - 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Правописна реформа, 1921
Правописната реформа е предложена от акад. Александър Теодоров-Балан и внесена в Народното събрание от Омарчевски.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.
Външни препратки
|